Топ 13 любими книги за 2022

Топ 13 любими книги за 2022

Привет, Цветенца и Калинки!

Ето че е четвъртият ден от януари, а аз чак не мога да повярвам кога излетя 2022. Сякаш наскоро започна, а се оказва, че вече свърши. Времето си лети, книгите излизат, а пък аз пак четох много бавно през изминалата една година. Но пък все пак успях да прочета повече от 30 книги, което на фона на всичко, случващо се около мен си е цяло чудо.

Но да не прекалявам с обяснения, да видим кои са 13-те най-любими книги за изминалата 2022 година.

Възходът на Седемте
Малката сладкарница в Париж
Под всяко друго име
Търсачите на звънчета

13. „Възходът на седемте“ от Любомир Кючуков. Както може би знаете, тази книга си отлежаваше с години и смени няколко квартири с мен, но пък през изминалата 2022 най-накрая стигнах до нея и много ми хареса. Повече за нея може да видите в ревюто ми, а втората книга е вече реалност.

12. „Малката сладкарница в Париж“ от Джули Каплин. Поредната много интересна книга на така любимата Джули Каплин, а пък издателство Софтпрес правят мега яките корици на книгите ѝ. Самата история беше много сладка (буквално) и я препоръчвам с всичките си налични крайници.

11. „Под всяко друго име“ от Лорън Кейт. Не знам поради каква причина бях леко скептична към книгата, но пък тя се доказа с интересен сюжет, макар и на два-три пъти да исках да цапардосам и двамата главни герои. Добре че ги има само на хартия.

10. „Търсачите на звънчета“ от Рос Монтгомъри. Тази година в отбора на големите се добра и детска книжка. Но как да не се случи като историята е прекрасна, минаваща през безчет перипетии, научени уроци и укрепени връзки. Лично мое мнение си е, че издателство Лютиче ще се нареди след най-големите и вярвам, че това ще стане, защото знам с колко много любов се прави всяка една книга. „Търсачите на звънчета“ е страхотно доказателство.

Змей закрилник
Среща под звездите
Констанс

9. „Змей закрилник“ от Симона Панова. Признавам си без бой, че когато около някоя книга много се шуми, аз гледам да я оставя за по-нататък, ако изобщо някога стигна до нея. Обаче „Змей закрилник“ упорите долетя вкъщи, настани се безсрамно в стаята ми и само ме гледаше и ме привикваше. Още не съм сигурна дали Пламен или Йордан ме подмамиха, но не съжалявам по никакъв начин. Дано не излинея. 😀 И сега имам страхотно желание да ходя до Видин, за да разбера наистина ли е толкова примамващ този град. И шегата настрана, но Симона Панова се е справила страхотно, особено имайки се предвид, че това е дебютна книга. Дочух, че може да имаме Змей 2, което ме кара да летя. И ако не сте разбрали от словоизлиянията ми досега, книгата е страхотна, налазвайте.

8. „Среща под звездите“ от Джо Томас. И тази книжка упорито си отседя минимум година докато стигна до нея, но явно е трябвало обсебването ми от Скандинавските страни да е достатъчно силно, за да мога да разбера правилно какво се случва в историята. Очаквах лек романс за през зимата, но получих много повече. Сюжета дава много храна за размисъл, героите са хем дразнещи, хем много искрени и просто няма как да не се поддаде човек на чара на Лапландия.

7. „Констанс“ от Матю Фицсимънс. Това е великденския заек в списъка и като цяло за 2022 година. Вида ме подмами изкусно с приказки, че много ще ми хареса и беше права – много ми хареса. Отдавна не бях чела подобни книги и се оказа, че ми е липсвало чувството да разгадавам какво предстои да се случи и разбира се да не позная нищо. Края тотално ме смая и силно се надявам да получим и продължението. Знам, че корицата може да бъде много стряскаща, но съдържанието вътре си заслужава някой и друг кошмар. По-подробно за книгата има ей тук.

Преди да те видя

6. „Преди да те видя“ от Емили Хоутън. Това е най-сърцераздирателната книга, която прочетох през 2022 година. Подлъгах се по корицата, забравих описанието на сюжета и се хвърлих презглава към историята. Приземяването беше болезнено, но пък си заслужаваше на 1000%. Месеци след прочита на книгата още се сещам за нея и за това, през което трябваше да минат главните герои. Беше много поучително и замислящо четиво, което обаче трябва да се чете с кърпички и никакъв грим. А ето тук има и ревю.

5. „Дом на небеса и дихания“ от Сара Дж. Маас. Е тухла. Обожавам книгите на Сара, и с удоволствие очаквам всяка една, но си признавам без бой, че тази част може би нямаше нужда от чак толкова страници. За края просто нямам думи и искам да видя как ще се измъкне Сара от тази мега голяма каша без да прецака нещо. Едно мрънкане ревю може да прочетете тук.

4. „Седем писатели в Космоса“ от Николай Пеев. Ами който си го може, си го може. Още ме е страх да седна да напиша ревю и това само може да затвърди колко добре се е получила историята. С всяка нова книга Ники показва, че се усъвършенства все повече и повече, а пък как си навързва всичките книги си е чист майсторлък. А, и не я четете на тъмно, освен ако не сте много смели.

Бягство по Коледа
Пламъкът на Аврора

3. „Бягство по Коледа“ от Сара Морган. Пак се подлъгах по корицата, но и по Лапландия. Обожавам коледни книги и в момента, в който видях тази, си знаех, че трябва да я прочета тази година. Оказа се правилното четиво за края на декември, а самата история ни показва уроци за живота, от които можем да се поучим, и то без да трябва да грешим сами. А, също така това е една от най-добре редактираните книги, на които съм попаднала през последните години. Мога само да кажа браво на чудесния екип от издателство Сиела, които стоят зад тази книга.

2. „Пламъкът на Аврора“ от Джей Кристоф и Ейми Кауфман. По видими на корицата обстоятелства, втората книга от трилогията ми хареса изключително много. Тя и самата история ми хареса изключително много. Кал ми е слабост, признавам, но целият Отряд 312 са герои, които няма как да не влязат под кожата на човек, или силдрат. И ако човек седне и преодолее идеята, че това е YA поредица, всъщност наяве излизат наболели проблеми и за сегашния ни съществуващ свят.

1. „Любов на релси“ от Лорейн Браун. Не знам защо тази книга е на първо място. Или пък всъщност знам, но не знам как да го опиша в няколко реда. Нещо в нея успя да ме докосне и да ме накара много да се замисля (и не, не е защото главния герой е готин и се казва Лео). На повърхността това е един освежаващ роман, с който да си починем на спокойствие, но след това изкачат теми, каращи ме да се замисля за много лични изживявания. Неусетно, но се нареди на номер 1. Едно може би малко по-нормално ревю ще намерите тук.

А кои са вашите любими книги за изминалата година?

xoxo
Amairo out

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *