Двор от мъгла и ярост
Автор: Сара Дж. Маас
Издател: Егмонт България
Дата на издаване: 28 май 2016
ISBN: 9789542717409
Страници: 720
мека корица
Доброто. Аз не носех добро в себе си. Не носех нищо, а душата ми, вечната ми душа, беше прокълната…
Фейра оцеля от хватката на Амаранта и се завърна в Двора на пролетта, но трябваше да плати висока цена. Въпреки че вече притежава силите на Върховен елф, сърцето й остава човешко и не може да забрави ужасяващите дела, които е извършила, за да спаси народа на Тамлин.
Не е забравила и за сделката си с Рисанд, Великия господар на страховития Двор на нощта. Но докато се опитва да се пребори с мрачната плетеница от политика, страст и заслепяваща сила, заплашваща да я погълне, по-грандиозно зло се задава и тя може да се окаже ключът към неговото спиране. Само ако можеше да впрегне опустошителните си дарби, да излекува наранената си душа и да реши как иска да изгради както своето бъдеще, така и това на този разделен на две свят…
Най-невероятното продължение…
Преди доста време си купих „Двор от рози и бодли“ и незнайно защо тя така си и остана непрочетена до към началото на май, когато най-накрая реших, че и е дошло времето. И добре, че направих така. Прочетох я изключително бързо и нямах търпение за продължението. (Ревю за ACOTAR може да намерите в английския ми сайт.) Няма да споменавам, че нямах търпение за „Двор от мъгла и ярост“. Наруших цялостния си бюджет, но тази книга просто трябваше да я имам. И в момента, в който се озова в ръцете ми, не виждах нищо друго. И може би това беше най-доброто ми решение.
Книгата е доста голяма като обем, цели 720 страници, но базирайки се на данните от Goodreadrs, съм я прочела за 1 седмица, пък имайки предвид ходенето на работа – съответно съм прочела 550+ от страниците в последните 2 дена. Просто нямаше как да я оставя.
Трябва да си призная, че тази книга остави солидна дупка след себе си. Сега след като вече я прочетох, оставих ревюто да отлежи в главата ми за около седмица, и пак не мога да си намеря място и не мога да спра да мисля за случващото се там. Сара Дж. Маас е невероятна. Света, който е успяла да изгради е магичен, различен, невероятно объркаващ и въпреки всичко запленяващ.
Докато успея да стигна и аз до книгата, успях да прочета доста ревюта за нея – и на английски и на български. И въпреки всичко, не успях да разбера защо всички мразят Тамлин. И сега много се радвам, че не успях да се спойлна предварително, защото исках сама да достигна до цялата развръзка. И да, Тамлин сериозно падна и в мойте очи. Не мога да повярвам, че елфът, който смятах за добър е всъщност съвсем различен от това, за което всички го мислехме в първата част. Това, което стори в края на книгата буквално ми разби сърцето. Как можа, Тамлин?
А съм изключително доволна от начина, по който се разви Фейра. По принцип рядко си харесвам героини, но Фейра успя да ме накара да я харесам и да изживявам всичко с нея. Вярно е, не винаги бях на едно и също мнение с нея, но естествено така книгата ставаше все по-интересна. Хареса ми как тя се опитваше да овладее новопридобитата си сила и в същото време да се опита да живее, носейки на раменете си всичко случило се В недрата на Планината. А в края на книгата тотално я заобичах и вече нямам търпение за следващата книга, за да разбера какво ново ще сътвори.
Мор и Амрен – също други героини, които ми допаднаха. И най-вече Мор. Харесва ми начина, по който авторката е вплела техните истории, навързвайки едно цяло с всичко. Сега след като знам за тяхното съществуване сякаш всичко започва да пасва. Мор ме очарова със силата си и издръжливостта, с която е понесла всичко, което и се е случило. А Амрен – тайнствена и силна, нямам търпение да разбера какво всъщност е тя.
Други мои любими герои са Касиан и Азриел – невероятно силните илириански войни. Много ми се иска Сара Дж. Маас да измисли нещо хубаво за тях, ама наистина. Имайки предвид какво се случи и с двамата на края на тази част, нека съдбата им не е лоша.
И накрая, но не на последно място – Рисанд. Не знаех защо, но го харесах още от първата книга. Е, сега вече знам и го харесвам още повече. Съвсем неусетно Рис израсна и се превърна в най-любимия ми герой не само от книгата, а и се нареди сред любимци, от книгите, които най-обичам. Някакси тайно подозирах, че Рис не е това, за което се представя в „Двор от рози и бодли“. Обичам начина, по който авторката разви героя му и го представи по такъв начин. Всичко, което направи за Фейра, всички саможертви за народа му, начина, по който изживява всичко сам и се обвинява за неща, за които не е виновен – един истински мъж. Ей, защо няма един такъв реален Рисанд?
Цялата му изповед накрая, когато се разкриха толкова много неща, толкова ме развълнува и разчувства. Наистина, плаках. Много. И всичко, което се случи накрая ме накара да го обичам още повече.
Наистина едно невероятно продължение, което ме разчувства и развълнува многократно. С най-голямо удоволствие препоръчвам поредицата на всички, без значение млади или стари, фенове на young adult жанра или не. Вярвайте ми, заслужава си!!!