С новата визия…

… идва и новото съдържание. След много мислене относно идеята зад този блог – дали да остане или да бъде изтрит – сякаш някой ми каза да го запазя, но да бъде с някаква промяна. От доста отдавна няма място, на което да пиша на български – моя роден език – и понеже книгите са много любима моя тема реших да обновя това местенце с малко по-нова визия и да си направя чисто нова категория публикации, в която да ви завлека в моя свят от книги и идеи. Та и затова – „Размисли и страсти“ е вече тук и чака да се появи нещо ново!

~~~

Какво се опитвам да ви кажа ли? Ами и аз не знам. Освен да ви опиша обзелите ме чувства относно книгите, тагнати като „в-момента-чета“ в акаунта ми в Goodreads. То всъщност това е идеята де. Та…

„The All Souls Real-time Reading Companion“ – с тази книжка си общуваме на английски. Тагнах я още преди да я отворя и да осъзная, че книгата има 101% общо със заглавието си и тъй като в момента не съм в настроение да препрочитам трилогията на Дебора Харкнес, книжката ще си остане тагнато докато не ми се появи съответното настроение.

„The Secret Dreamworld Of A Shopaholic“ се намира в абсолютно същото положение като предната. С нея също си общуваме на английски и си ми е на пейпърбак, което ще рече че си я имам като книга и се опитвам да я прочета. Засега съм стигнала успешно до края на първа глава, но това е всичко с което могга да се отчета. Не знам, просто не съм в настроение за нея. Не ми вдъхва особено желание.

„Кутия за птици“ на Джош Малерман е съвсем друго нещо. Засега съм изчела една трета от тази божествена книга, която ме държи в такова напрежение и ме кара да чета с такава скорост, с каквато не бях чела книга скоро. Буквално ме оставя без дъх – сякаш аз също съм в лодката с тях и искам да греба колкото се може по-бързо и по-бързо и да ме отведе до края.

И като край (все пак не мога да чета един милион книги наведнъж, не че не искам де, ама не става) – „Сладко палаво момче“ на Кристина Лорен. Тази книга я хванах съвсем като на шега. Засега не съм стигнала много надалече, но пък адски много се забавлявам. Смея се като тийнейджърка и се радвам на всички сладки и леко мръснишки сцени. Честно да си призная не бях чела подобна сладка книга от… не знам от кога. Поредицата „Твърде далеч“ не я броя – Аби Глайнс е съвсем различна величина.

~~~

Е, предполагам може би тов е идеята на този нов и различен блог. Ще се опитам да пиша ежедневно и… не знам, дано да успея!

 

хохо

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *