Дженифър Нивън – Вселената на раменете ми

Вселената на раменете ми

Автор: Дженифър Нивън
Издава: Ентусиаст
декември 2016
ISBN: 978-619-164-237-3
Страници: 336
мека корица

Всички мислят, че познават Либи Страут – „най-дебелата тийнейджърка в Америка“. След смъртта на майка ѝ тя се затваря вкъщи, за да се справи с мъката от загубата. Няколко години по-късно Либи е много променена и готова да напусне пределите на дома си, да се върне в училище, да намери нови приятели, да се влюби… Готова е да се възползва от всяка възможност, която животът предлага.

Всички мислят, че познават Джак Маслин. Той е наперен самохвалко, но също така владее до съвършенство умението да дава на хората онова, което искат. И да се вписва навсякъде. Никой обаче не знае, че Джак пази тайна: той страда от рядка болест и не може да разпознава лица. Дори родителите и братята му са като непознати за него.

Един ден Джак среща Либи. Двамата са въвлечени в жестока училищна игра и докато изпълняват наказанието си, с изненада установяват, че колкото повече време прекарват заедно, толкова по-малко самотни се чувстват. Защото понякога срещата между двама наистина може да промени света – неговия и твоя. 
Дженифър Нивън предлага на читателите си трогателна и вълнуваща любовна история за предизвикателството да намериш онзи човек, който те вижда и обича такъв, какъвто си.

~~~

Издателство Ентусиаст ме изненадаха изключително приятно като издадоха тази книга толкова бързо след издаването и на световия пазар. И това определено е книга, която всеки тийнейджър трябва да прочете.

Като човек, който следи световните тенденции доста отдавна забелязах да се говори за книгата и много се радвам, че имах възможността да я прочета толкова бързо. И макар вече да не съм тийн историята успя да ме грабне, завърти и да ме трогне до такава степен, че вече почти 2 седмици след като я свърших, още се връщам мислено на някои моменти и си преповтарям сцени.

Защо е толкова важна книга?
Ами как да ви кажа. Всички знаем, че децата могат да бъдат много жестоки, а периода който прекарваме в средното училище за някои е рай, а за други е буквално ад.

За мен ли? Ами честно казано не знам, но съм сигурна, че не искам да се връщам обратно в този период. Сега като се замисля може би е имало хубави моменти, но тогава през повечето време имах чувството, че живея в свят, който определено не ме иска. Може би и заради това разбирам Либи. Да, не съм била най-дебелото момиче, но пък и не съм била клечка и чувството ми е познато. И тази книга определено ме върна доста години назад. Но да се върнем на историята.

Либи е заек в средното училище и то години след като се е обучавала самостоятелно вкъщи. Позната като момичето, което са вадили от къщата с кран, тя определено се страхува да се върне в света на хората и най-вече в училище. Но въпреки това тя показва новата си сила и въпреки всичко и всички се носи по течението и устоява на него.

И не само устоява, а ни показва, че различията, били те във външния вид или нещо друго, са просто нещо, което не бива да диктува погледа ни към света. Това послание към младите момичета е толкова силно, че ми се иска всички книжари да извадят книгата най-отпред в тийн секцията и да я препоръчват на всички. А и не само – знам, дори бих казала от личен опит, че има жени, които се страхуват да постигнат целите си в живота само защото не са сигурни във външния си вид. Бих им казала, Борете Се! Всеки момент си заслужава.

От друга страна, Джак е едно от най-популярните момчета в училище, а дори не може да разпознае себе си. Тук виждаме постоянната борба да запазим себе си в свят, в който не знаеш с кой си и всеки ден, дори всяка минута трябва да се опитваш да разпознаеш и най-близките си.

За първи път чувам за съществуването на болестта прозопагнозия и не искам дори и да си представям как би минавал всеки един ден ако трябва да разпознавам всеки човек наново.

Харесва ми как Дженифър Нивън е успяла да пресъздаде атмосферата от гимназията и наистина смятам, че е успяла да изгради характерите на героите по много добър начин. А самата история ни показва как напълно различни, но всъщност толкова еднакви хора успяват да превъзмогнат лошото, да запазят себе си и да продължат напред в този толкова непостоянен свят, в който единственото постоянно нещо е съмнението.

Запознайте се с Либи и Джак. Аз знам, че няма да съжалявате. Както не съжалявах и аз!

Оценка: 5 звезди