Остани част от бъдещето с „Денят на инвикта“ и Николай Пеев

Денят на инвикта

Автор: Николай Пеев
Издава: Fast Print Books
2016
ISBN: 978-619-7312-35-5
Страници: 214
мека корица

3367 година. Човечеството достига невиждан възход. Силиан се завръща на Старата Земя, решен да разкрие една от най-добре пазените тайни на инвиктите. Още с пристигането, обаче, опасен заговор го въвлича в неравна борба за живота му. Междувременно, в самия край на познатия космос, един боец, познат единствено под името Привидение, е по следите на устройството, което може да преобърне човешката история. Изправени пред лудешка надпревара с времето, Силиан и Привидение скоро разбират, че едва ли ще оцелеят достатъчно дълго, за да видят зората на следващия ден… Денят на инвикта.

Аз и научната фантастика сме рядко явление. Срещаме се от време на време, но когато това се случи се обичаме страстно, а в „Денят на инвикта“ определено се влюбих от първа страница.

Спомням си преди месец-два Алекс от Четат ли двама пусна видео ревю на книгата, а няколко видеа по-късно и интервю със самия автор. Тогава си казах, че ще се опитам да се сдобия с книгата при първа възможност. С каръшкия ми късмет не успях да отида на последното представяне в Пловдив, но пък през последните дни лично се запознах с Ники Пеев и се сдобих с книгата и един прекрасен автограф (най-дългото посвещение от автор, което някога съм получавала).

Годината е 3368.
Името ми е Силиан, инвикт от Върховната лига.
Намирам се на Енцелад, спътник на Сатурн.
Записвам това съобщение, в случай че изгубя паметта си след времевия скок.

Човечеството достигна невиждани висини. Слънчевата система на Старата Земя се превърна в гръбнака на могъща империя.

Още от първата страница Ники ни хвърля на дълбоко. Екшънът е започнал, кашата е забъркана и главният ни герой Силиан трябва да оправи нещата. 6 страници по-късно и една година по-рано, се срещаме и с другия главен герой – Привидение. И да, и той е забъркан в космическата каша.

Трябва да ви кажа, че книгата е кратка – само 214 страници, затова не очаквайте големи описания на вселената и пространствата. Тук ви очакват 214 страници, изпълнени с екшън. Разбира се това не означава, че книгата няма дълбочина. В рамките на 5 страници успях да си изплача очите от мъка и после да си умра от смях.

Редят се емоция след емоция, а с всяка следваща страница навлизаш все повече в историята и искаш още и още. Не може да спреш току-така – ами ако докато не държиш книгата, вземе че се случи нещо в космоса? А хуморът определено прелива.

Проинвиктът спря при група хора, чакащи на спирката поредния МИПС. Някои от тях го стрелнаха със смутени погледи. Той се усмихваще и кимаше дружелюбно. Прецени, че не е учтиво да се държи като спечен марсиански цимент.

Хареса ми представата за подобно бъдеще. Аз съм човек на техниката и много харесвам всякакви джаджи, а такива тук има много. А знаете ли кое е най-хубаво? Освен, че са описани, те са и нарисувани. Илюстрациите в книгата не са никак малко и са изключително детайлни.

Хареса ми и представянето на човешките раси – разделението на хора, инвикти и тези 3 касти е много креативна идея и дава интересен поглед на това как елементите могат да влияят на хората и способностите им.

Описанието на космоса, както и как точно са заселени нови планети е тема, която ми се искаше да е разгледана в малко по-голям мащаб, но се надявам да има още книги след тази, особено след този край.

Не знам за вас, но аз опредено вече си имам нов любим автор. Смятам, че Ники Пеев е успял да придаде на книгата си това усещане, което кара читателя да иска да знае повече за света. Още по-интересното е, че това е дебютната му книга, което ме кара да чакам следващия му книжен проект с още по-голямо нетърпение.

И само леко да вметна – това тук е Ники. Вярвам, че имаме нужда от повече автори като него. Дори и само, за да се наслаждаваме на гледката. 😀

Оценка: 5/5 звезди