Завръщане в Толкиновата Средна земя с "Берен и Лутиен"

Берен и Лутиен

Автор: Джон Р.Р. Толкин, под редакцията на Кристофър Толкин
Оригинално заглавие: Beren and Lúthien
Превод от английски: Любомир Николов-Нарви
Издава: Бард
19 декември 2017
ISBN: 978-954-655-804-6
Страници: 272
твърда корица

Историята на Берен и Лутиен става основен елемент в еволюцията на „Силмарилион“ – митовете и легендите за Първата епоха на света, замислени от Дж. Р. Р. Толкин. Той се завръща от Франция след сражението при Сома в края на 1916 г. и написва това предание през следващата година.

Основен и непроменен елемент от историята е съдбата, която помрачава обичта на Берен и Лутиен – защото Берен е простосмъртен мъж, а Лутиен е безсмъртна елфическа дева. Баща й, могъщ елфически владетел, е силно настроен срещу Берен и му възлага невъзможна задача, която да изпълни, ако иска да се ожени за Лутиен. Това е ядрото на легендата; и то води до върховно героичния опит на Берен и Лутиен заедно да откраднат Силмарил от най-могъщото от всички зли същества – Мелкор, наричан Моргот Черния враг.

В тази книга Кристофър Толкин се е опитал да извлече историята на Берен и Лутиен от мащабната творба, в която е вградена; но самата легенда се променя, създава нови връзки с по-общото повествувание. За да покаже част от процеса, чрез който тази Велика легенда на Средната земя се е развивала през годините, той разказва историята с бащините си думи, като дава най-напред първоначалната й форма, а после откъси в проза и стих от по-късни текстове, които илюстрират променящия се замисъл. За пръв път представени заедно, те разкриват събитийни и повествувателни аспекти на легендата, които впоследствие са загубени.

Когато излезе новината за излизането на „Берен и Лутиен“ бях на върха на щастието. Когато разбрах, че ще излезе и на български език, се зарадвах още повече. А когато най-накрая ми попадна в ръчичките, изоставих всичко останало и започнах да я чета.

Преди обаче да напиша впечатленията си от самата книга, искам да направя едно кратко разяснение. Фен съм на изкуството на Толкин откакто бях на 10, а това беше преди много време. Препрочитала съм „Властелинът на пръстените“ над 10 пъти и всички останали книги най-малко по веднъж. „Силмарилион“, в която срещаме историята на Берен и Лутиен за първи път, съм чела няколко пъти и тъй като това е може би най-любимият ми фентъзи свят, го познавам доста детайлно.

Казвайки това по-горе, сега вече няма как да не се разбере защо толкова ми хареса това издание на „Берен и Лутиен“. Трябва да ви кажа, че това всъщност не е точно книга с историята на двамата, а много повече. Всички сме наясно, че приживе Толкин не е успял да формулира всичко, за да се получат толкова книги за издаване. Затова и синът му Кристофър Толкин се заема с нелеката задача да събере и опише всичките записки на баща си, а тук в книгата намираме не само оригиналните текстове, а и доста разяснения по разшифроването им от него, макар по този начин книгата да изглежда леко като научен труд, но според мен това е повече от полза.

Започвайки със самото написване Кристофър ни превежда през всички етапи на историята – от първоначалната версия, през лутането между историите и самата им форми, до опит за финални щрихи, които да изглеждат като край.

Макар историята да минава през няколко етапа, в които първоначално Берен е елф, а малко по-късно се превръща в човек, Толкин запазва същината една и съща. Забранена любов между красива елфическа девойка, надарена с уникална сила и мъж, който се бори, за да е достоен за любовта ѝ, бъдейки готов да се жертва, срещайки най-големия злодей на Средната земя, а и в самия свят – Мелкор (Моргот).

Преминавайки през страниците, първо се срещаме с най-ранната версия на творбата, а след това с откъси от „Балада за Леитан“, в която историята стига до завършения си вид, в който я виждаме в „Силмарилион“, макар и там да е непълна и да не разкрива толкова детайлки като тук. Тук искам да спомена чутовният труд, който Любомир Николов е извършил. Имах щастието да се докосна до оригинала на английски език и да видя от близо текста на баладата и смея да кажа, че превода е феноменален. Умението да превеждаш текст в рими е тежко занимание и изисква много знания, които Нарви притежава. Чета всичко на Толкин в негов превод и ако трябва да съм напълно честна, не смятам, че друг преводач би се справил с тази задача. Освен това, изданието е прекрасно и от страна на изработка, а добавените илюстрации на Алън Лий са наслада за окото.

Смятам, че е удоволстие да чета „Берен и Лутиен“, но макар и да препоръчвам книгата с две ръце, определено не бих препоръчала това да е книгата, с която да се запознаете със света на Средната земя. „Хобит“ или „Властелинът на пръстените“ е добро начало, после минете през „Силмарилион“ и другите излезли творби и тогава се срещнете с „Берен и Лутиен“, за да можете да се насладите на книгата в цялото ѝ величие.

Навлизайки все повече и повече в нея, не мога да не кажа колко повече и повече се удивлявах на гениалността на Толкин, макар и да съм запозната доста обстойно с творчеството му. Умението му да пише слой след слой история за свят, който живее в съзнанието му и да го направи толкова богат на всичко, е прекомерно. Тук се запознаваме с начина, по който се мени мисълта му и как се раждат истории изпод пръстите му. Срещаме се с герои, които само няколко страници са променени, а с една малка промяна се ражда съществуването на още една голяма част от света, която трябва да се разгледа, да се оформи и запомни. Сякаш се пренасяш в нов свят и се превръщаш в изследовател, историк и едновременно с това съпреживяваш любови, тъги, предателства и зли помисли, водиш битки с опасни и страшни врагове и срещаш герои, които са живели хиляди години – някои от тях остават добри, а някои се превръщат в неизбежния враг на епохата си.

Мога да ви говоря с часове за света на Толкин. Познавам Средната земя така, сякаш лично съм я бродила и лично съм се срещала с героите – през тайния Дориат, по бреговете на Есгалдуин, през Нарготронд до мрачните зали на Моргот в Ангбанд. И колкото повече чета, няма как да спра да искам още и още, да се връщам и препрочитам отново и отново и да се надявам да се докосна до поне още една частичка от историята на Еа.

Дори и да не започнете с „Берен и Лутиен“, срещнете се с „Властелинът на пръстените“ или „Хобит“ и вярвам, че рано или късно ще стигнете и до тук и ще се сблъската с тази магична, разказваща ни за любов история, която не познава никакви граници.

Оценка: 5/5 звезди