Какъв ще е резултатът от "Уравнението на любовта"?

Уравнението на любовта

Автор: Хелън Хоан
Оригинално заглавие: The Kiss Quotient
Превод от английски: Ирина Ценкова
Издава: Ибис
5 февруари 2019
ISBN: 978-619-157-290-8
Страници: 308
мека корица
13.90 лв.

Стела Лейн вярва, че математиката е най-важното нещо във Вселената. Тя създава алгоритми, които предвиждат покупките на потребителите – работа, която ѝ носи повече пари, отколкото може да похарчи. Но що се отнася до любовния живот, тя има по-малко опит от която и да е друга трийсетгодишна жена, дължащ се най-вече на затрудненията ѝ в общуването с хората.

Нейното заключение е, че се нуждае от много практика… с професионалист. Ето защо наема придружителя Майкъл Фан, който се съгласява да ѝ помогне да отметнат всички точки от нейния старателно подготвен списък.
Не след дълго тяхното на пръв поглед откачено споразумение започва да придобива смисъл, a чувствата, които Стела започва да изпитва, ще я убедят, че най-прекрасният вид логика е… любовта.

Малко по-различната история…

Признавам си от самото начало, че книгата не се оказа това, което очаквах. Макар че, честно казано, не знам какво очаквах. Хванах книгата с идеята, че ще чета романтика, а и факта, че главният герой е полу-азиатец натежа към решението да я чета. Навремето, като бях по-малка, обичах да чета такива книги, сега май не особено.

„Уравнението на любовта“ е интересна – в това няма спор. Хелън Хоан е писала за живота си на високофункционален аутист, като по някакъв начин е пресъздала себе си в главната героиня Стела. Факта, че имат една и съща болест обаче, е единствената прилика между автор и героиня. Стела обожава математиката и начина на работа на мозъка ѝ ѝ помага да разрешава сложни инкономически уравнения и проблеми. Като аутист обаче, тя не може да общува с хората, както го правят останалите. След „интересен“ разговор, тя решава да си наеме придружител, който да я научи как да води любовен живот.

Тук идва Майкъл, който е полу-виетнамец и главната ми причина да започна книгата. Той е представен по начин, който ни показва, че не е типичният „придружител“, и както в повечето книги, а и в живота, има причина да прави това. Тези двамата се срещат, и става тя каквато става.

Тук е момента да ви кажа защо книгата не се оказа това, което очаквах – това са секусалните сцени. Не съм ощипана мадама и не искам да се правя на такава, но начина на описание на приключенията в леглото не ми хареса. Беше изключително вулгарно за моя вкус, и честно казано не усетих да има някаква друга емоция, освен плътска. Определено очаквах повече.

И като изключим горния абзац, книгата всъщност не е никак лоша. Беше интересно, че авторката е добавила информация за виетнамската култура и храна и тази част от книгата ми беше доста полезна. Другото важно, може би най-важно в книгата, бе факта, че авторката ни дава директна представа как точно да се отнасяме към пораснали хора с аутизъм, и че трябва да ги разберем и да ги приемем такива каквито са, без да искаме да ги променяме. Това е ценен урок и мисля, че трябва да се отнася не само към различните хора, но и към всички наши близки и познати.

И за финал, искам да кажа, че ако не сте фенове на романтичните книги, по-добре прескочете тази. Ако предпочитате да четете YA литература, то тогава я оставете за по-късен етап. Но ако искате история, която да разшири мирогледа ви и нямате нищо против малко по-така приключения в леглото, то тази книга наистина ще ви допадне. А пък аз трябва да се науча, че след фентъзи, по-добре да не захващам такива книги.

Оценка: 4/5 звезди