Книжни акценти

Книжни акценти #1

Привет, Цветенца и Калинки!

Отдавна не сме се чели. Така де, вие мен. Напоследък никаква ме няма, ама какво да се прави, случват се и такива неща. ^^

Не знам дали си спомняте, но преди милиони години време ви бях обещала нова разновидност на “Седмично с Амаиро” и ето че най-накрая след много мислене и много мързел най-накрая достигнах до някакво компромисно решение или иначе казано новата рубрика “Книжни акценти”.

Какво ще се случва тук ли? Ами, казано накратко – ще ви говоря за книги! (Олеле, колко оригинално! *голям фейспалм, криейки се в ъгъла*). Всеки брой на тези книжни акценти ще включва няколко книги, за които искам да ви разкажа – книги, които съм чела, както и такива, които имам голямо желание да прочета. Държа да отбележа, че това ще бъдат книги от всички жанрове и за всички възрасти – време е да изляза от тийн литературата, макар че голяма част от всичко, което ще представям ще бъде все така предназначено за тийн аудиторията.

Не смея да твърдя, че съм от най-разбиращите, затова не очаквайте някакви големи текстови шедьоври. Мисля просто да споделям мнението си за книгите, които ме интересуват по достъпния начин, по който съм го правела и досега. И понеже това стана вече много дългото описание, да взема да преминавам към първата порция книги, че вече сигурно ви омръзна от общи приказки.


Прочетени книги

Make Up Break Up
“Make Up Break Up” от Лили Менън
“Депресията ме обича” от Веселина Седларска
“Дом на пръст и кръв” от Сара Дж. Маас

“Make Up Break Up” е първата книга за възрастни на любимата ми авторка Сандия Менън, която реши да се подписва като Лили Менън, когато пише такива книги за възрастни. В момента я чета, макар да се очаква да излезе догодина и си признавам, че е много добра книга. Обожавам, когато става дума за нещо повече от любовни драми, а тук определено авторката е успяла да вкара много интересната сюжетна линия за това какво е да започнеш да се занимаваш с бизнес и то от нулата. Историята има още накъде да се развива, но пък и аз имам още да чета от книгата, така че очаквам да стане дори още по-интересна. А пък все по някое време и ще ви разкажа повече за историята и ще има и ревю.

Втората книга, която реших да спомена в този първи брой на новата рубрика е “Депресията ме обича” на българската журналистка Веселина Седларска. Книгата всъщност я слушах на аудио една късна вечер в ранния май, но е все така ярка в съзнанието ми. Вярвам, че това е една от книгите, които съвременната младеж, пък и предишните поколения, трябва да прочетат задължително. След прочита ѝ определено промених доста от възприятията си за света и за себе си като човек. Веселина Седларска искрено споделя преживяванията си и борбата си с депресията, а след всяка изслушана минута се учех да приемам всичко по нов начин. Определено я препоръчвам на всички, които тайно или открито се борят с депресията.

Няма да съм аз, ако няма книга на Сара Дж. Маас. Прочетох “Дом на пръст и кръв” още през април и от тогава се опитвам да седна и да напиша ревю, засега неуспешно. Сара ни представя изцяло нов свят с нови порядки, въвлича ни в живота на нова главна героиня – отново силен женски персонаж, но толкова различен от познатите ни Фейра и Селена. Българското копие е 880 страници, а честно казано това не са никак малко като за първа книга от поредица, и не смея да си представя колко дълги ще са всички останали книги, но ако мога да кажа нещо, то ще бъде силното ми насърчение да не се плашите от дебелината на книгата, а да се потопите в света – няма да усетите кога са свършили тези страници.


Предстои да прочета

“Трите тела” от Лиу Цъсин
“Просто любов” от Джесика Парк
“Всяко сърце е врата” на Шонин Макгуайър

Слушам за “Трите тела” на Лиу Цъсин още от преди да излезе на български език, а рецензията на Любов Петрова, чието мнение зачитам, ме накара все повече да искам да прочета книгата. Фен съм на всичко азиатско, а китайско фентъзи звучи като книга, която ще прочета дори и да не е препоръчана от толкова много хора, на чийто вкус се доверявам. Ще стигна до нея, някога.

“Просто любов” пък е втората книга на Джесика Парк, която излиза на български език, а имайки се предвид колко много ми хареса “180 секунди” просто няма начин да не искам да прочета тази. А корицата отново е страхотна, но пък и кога сме виждали лоша корица на Contur Creative.

И за финал – “Всяко сърце е врата” от Шонин Макгуайър, макар аз да си ѝ казвам Шанън. Чакам да излезе на български от няколко месеца и си признавам, че ходих да тормозя издателство Кръг, ама нейсе – ето я най-накрая, сега остава само да си я купя и най-накрая да я прочета. Това е една много любима поредица на не малко хора от книжната тийн общност в Америка и определено поздравявам издателството, че са решили да започнат да я издават у нас. Интересно ми е да видя как ще се приеме и ще има ли почва у нас. Надявам се да стане.


Знаете ли че?

Джон Роналд Руел Толкин е смятан за основател на жанра фентъзи. Творбите му “Хобит” и последвалата трилогия “Властелинът на Пръстените” са положили основата на съвременното фентъзи, а след успеха им фентъзито се превръща в един от най-четените жанрове, особено в тийн литературата през последните 10 години.

xoxo
Amairo out

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d bloggers like this: