Двор от сребърни пламъци

Черна като смъртта, бездънна като нищото

Двор от сребърни пламъци

Автор: Сара Дж. Маас
Оригинално заглавие: A Court of Silver Flames
Превод от английски: Цветелина Тенекеджиева
Издава: Анишър
04 март 2021
ISBN: 978-954-272-521-3
Страници: 928
твърда корица
34.90 лв.


Нямах търпение да започна да чета “Двор от сребърни пламъци” още откакто прочетох пролога в края на “Двор от скреж и звездна светлина”. Това беше едно чакане, което според личните ми представи беше поне около хиляди години дълго. Все пак това е най-любимата ми поредица и чакането на всяка следваща книга се усеща не като месеци, а векове. Но това е друг въпрос, за който ще си говорим друг път. Днес ще ви споделя мнението си за първата книга от поредицата, която вече не е от гледната точка на Фейра.

Макар и да бях свикнала прекалено много с гледната точка на Фейра, мога да кажа, че смяната на главните персонажи изобщо не беше проблем за мен. Неста винаги ми е била интересен персонаж и знаейки какво точно ме очаква беше приятно очакване. Приятната изненада обаче беше, че в тази книга главните наратори са всъщност двама – Неста и Касиан. А колко по-богата е историята, когато е разказана от гледната точка на двама, е просто изумително.

Двор от сребърни пламъци

Израстване на героите

Очаквах историята на Неста да се развие интересно. Тя обаче се разви поне 5 пъти по-интересно от това, което очаквах. Всъщност в тази част Сара Маас е направила една смесица от това, което умее да прави най-добре – да кара всички да седят на нокти и да чакат да видят как ще се развие действието, но и да ни накара да размишляваме.

Ние, читателите, имахме възможността да наблюдаваме израстването на Фейра в цели 3 книги (и половина). При Неста обаче това се случи в рамките на едни 928 страници. Да, всички познаваме Неста като бурната, надменна и крайно неблагодарна сестра Арчерън. Неста обаче ни показва, че е много повече от това, и че под цялата ѝ студена надменност всъщност се крие едно много наранено същество, което дори не смее да пожелае да бъде щастливо. И Сара гради историята си върху това.

От друга страна следваме бавният, но и упорит метод на Касиан да стигне до Неста. Запознаваме се с вътрешните му терзания, но и със силата му, която всъщност го прави личността, която всички познаваме и обичаме. Касиан ни показва, че дори и да сме в най-тежкото си положение, когато знаем, че има някой, когото наистина го е грижа, то няма от какво да се страхуваме.

И разбира се, така познатият ни и любим Вътрешен кръг, който виждаме от съвсем различен ъгъл. Това е възможност, която заслужавахме да имаме. А новите герои, с които се запознаваме, са толкова интересни, че на моменти ми се искаше да разбера много повече за тях, отколкото ни беше представено. Надявам се това да се случи в някоя следваща книга.

Историята

Честно казано си признавам, че останах направо с пръст в устата. Всичко съм очаквала като развитие на историята, но не и това, което всъщност се случи. И колкото и да ми е странно развитието, то малко по малко осъзнавам колко всъщност е логично.

Наративът върви бавно, така си е, но пък и при коя книга на Сара това не е така. От началото навлизаме в света на Неста, запознаваме се с терзанията ѝ, с желанията и страховете ѝ, а това изисква търпение. Особено, когато всички са свикнали да я виждат в негативна светлина. Израстването ѝ като герой и изграждането на новата същност на Неста може дори да изглежда скучно отстрани, но това е жертвата, която всеки автор трябва да направи – да избяга от бурните действия и спокойно да ни потопи в личния свят на героя си, за да може и ние читателите да го усетим по правилния начин.

Двор от сребърни пламъци

И когато вече нямаме надежда, в рамките на точно 2 реда да ни хвърли в боя. А боя тук е толкова неочакван, но и колкото повече мисля за това, внимателно и неусетно изграждан през цялата книга. И ако някой дори малко не се трогне от случващото се, то тогава какво сърце има. Ей такива неща може да седи човек и да се чуди. Толкова добре се е справила Сара.

Какво можеше да е по-добре?

Винаги има какво да бъде по-добре. Дори и това да е най-любимия ни автор, винаги ще намерим нещо, което да не ни харесва в историята му. И аз не съм изключение от това правило. На мен не ми допаднаха две неща, но и колкото и това да е така, разбирам каква е логиката зад тези действия.

Първо, никога не съм очаквала, че ще искам да се разкрещя на Рис. Още от самото начало имаше моменти, в които толкова много ме дразнеше, че ми идваше да му се разкрещя. Че даже го и направих. Представете си комичната ситуация как седя и размахвам ръце пред книгата и се обяснявам, сякаш хартията ще ме разбере и нещо ще се промени. Еми, не се промени.

И второ, разбирам, че това е книга за възрастни и аудиторията вече е по-голяма, ама трябваше ли всичките секс сцени да са толкова описателни… На моменти съм спирала да чета и си давах почивка, само защото бях стигнала до поредната сцена, в която описанията какво точно се случва в леглото, ми идваха в повече.

В заключение…

“Двор от сребърни пламъци” е логичното продължение на поредицата. Спокойно, но и бурно, действието на книгата не може да ни остави безчувствени, а приливите и отливите само разпалват любопитството ни. Да бъдеш човек, да се разбереш със собствените си демони и да ги заобичаш, да си дадеш шанс за ново начало и да повярваш, че заслужаваш да обичаш и да бъдеш обичан – всичко това е съчетано по начин, който да ни заплени. Никога не съм се съмнявала в таланта на Сара Дж. Маас, а след тази книга знам, че всяка нейна винаги ще докосва сърцето ми.

Оценка: 4.75/5 звезди

One thought on “Черна като смъртта, бездънна като нищото

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d bloggers like this: