Какво прочетох през първата половина на 2022

Привет, Цветенца и Калинки!

Как сте? Отдавна не сме се виждали, и за това вина имам само и единствено аз. Имам чувството, че през последните 2 години все се каня да пиша повече и все не стигам до никъде с това си желание. Не знам дали се дължи на всичко, което се случва около мен, или това са последствията – липса на желание за четене, и липса на желание за писане. На каквото и да е, се надявам този период да е вече свършил.

Реших да се завърна най-накрая в блога с няколко публикации даже, не само една. А първото, което ще споделя са няколкото книги, които успях да прочета досега. Много малко са, направо ме е срам, но поне са някакви. Да започваме!

Януари, февруари и март

Началото на годината беше силно и за януари успях да прочета цели 5 книги. От там обаче се затлачи ситуацията, ама било каквото било. Първата книга, която успях да завърша беше “Наполеон Хил – моят ментор” от Дон Грийн и тя зададе тона за четене. Книгата беше наистина интересна и поучителна, поне за мен, и я препоръчвам с две ръце.

От там продължих със зимни четива – коледния дух не искаше да ме пусне, признавам си. Маратонът започна с “У дома за Коледа” от Джени Хейл, премина през “Коледа под боровинковия залез” от Холи Мартин и завърши с “Един ден през декември” от Джоузи Силвър, която ме гледаше много ядосано от рафта, че съм я пренебрегвала толкова време. И трита книги бяха наистина интересни, като книгата на Холи Мартин май ми хареса най-много.

След три романтични книги ми се четеше сякаш нещо по-така, затова послушах повика и прочетох “Възходът на седемте” от Любомир Кючуков, която пък ми отвя шапката, не мога да не си призная. Ревю за нея търсете тук.

След нея отново се върнах в реалния свят и до края на март успях да прочета само още две книги – “Книжарница „Посланията“” от Катрин Рей, и за не знам вече кой път “Хари Потър и Философският камък”, само че този път започнах да препрочитам поредицата на английски език, защото ми писна да се провалям на куизове, защото героите ми живеят в главата на български.

Април, май и юни

За съжаление следващата книга, която подхванах ми уби скоростта съвсем и я влачих доста дълго време. “Суши за начинаещи” от Мариан Кийс уж беше много добра, обаче на мен ми се видя доста снобарска и много далече от това, което очаквах. Въпреки всичко обаче успях да я прочета докрай, колкото и нерви да ми костваше това.

След това обаче попаднах на две невероятно добри книги. “Любов на релси” от Лорейн Браун ми се хареса наистина много и то не само защото главният герой се казва Лео. (Имам си голям “проблем” с това име, какво да се прави…) Повече за нея има ето тук. След това право с главата напред се нахвърлих на “Преди да те видя” от Емили Хоутън, която ми видя сметката емоционално. Надявам се скоро да напиша ревю и за нея.

И след като чаках предостатъчно, най-накрая дойде време за “House of Sky and Breath” от Сара Дж. Маас. Не знам защо, не предпочитам да чета книгите на Сара първо на английски и после да ги препрочитам на български, та и тази така. Четох я цели две седмици, признавам си, че 18+ сцените нещо не ме привличаха и поспирах от време на време заради тях. Още се възстановявам от края ѝ, но скоро ще има ревю.

И за да се излекувам от Сара прочетох “Малката сладкарница в Париж” от Джули Каплин, която ми дойде като сладко лекарство след предното четиво. Само предупреждавам, не сядайте гладни да я четете, просто недейте. Признавам безславно, че се завирах в хладилника в 2 през нощта със светнал поглед към сладоледа там.

И последното ми четиво за второто тримесечие от годината се оказа “We Should All Be Feminists” от Чимаманда Нгози Адичи. Признавам, леко раздвоена съм. Има доста неща, за които съм “за” на 100%, но и такива, които гледах с втренчен поглед. Ще пиша повече за нея като си събера мислите.

И това беше всичко до тук! А вие успяхте ли да четете повече?

xoxo
Amairo out

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

%d bloggers like this: