Дом на небеса и дихания

Не съм очаквала, че книга на Сара ще ме докара до лека лудост и желание да се скрия някъде или да си завържа ръцете, за да я изхвърля. Точно така, правилно прочетохте. Нека рантът ми да започне сега.

Описание
Детайли за книгата

Брайс и Хънт се опитват да се върнат към нормалния живот след спасяването на Лунатион. Това, от което се нуждаят, е да забавят темпото и да помислят за бъдещето.

Плановете им обаче се объркват. Макар че астерите спазват думата си и стоят настрана, проблемите следват Брайс и Хънт по петите. Силата, с която разполагат бунтовниците, става заплаха за властта на управляващите. Брайс, Хънт и техните приятели са въвлечени в схемите на опозицията. Изборът, пред който се изправят, е очевиден: да затворят очите си, докато другите страдат, или да се борят за онова, което е правилно.

А Брайс и Хънт никога не са обичали да стоят безучастни.

Автор: Сара Дж. Маас
Поредица: Лунатион, книга втора
Издава: Егмонт България
март 2022
ISBN: 978-954-272-745-3
Страници: 848
твърда корица
39.90 лв.

За началото

Втората книга от поредицата „Лунатион“ започва бавно, припомняйки ни какво се случи в първата книга, която ако и вие сте като мен, сте прочели доста отдавна, а именно когато излезе. И въпреки, че имам доста силна памет ми допадна това леко и внимателно напомняне. Колкото повече навлизах в книгата, толкова повече предусещах, че се задава нещо голямо, което да ни държи интереса през следващите няколкостотин страници.

Историята продължава да се развива в така познатия ни Лунатион. На фона на описанията за града, аз бих нарекла това свръх ърбън фентъзи, с наченки на епично фентъзи, само дето това е малко спорно. И си признавам, че опита да определя точния поджанр е неуспешен. Но с течение на страниците разбрах, че този опит е бил обречен на провал от самото начало.

Основната сюжетна линия на „Дом на небеса и дихания“ беше нещо като разследване, на което тръгваме от пролога на книгата, запознавайки се с нов за нас герой, оплетен в мистерия. И ако всичко беше тръгнало така, както в пролога, всичко щеше да бъде прекрасно.

Но после…

След това обаче докато разследвахме тези нови мистерии, се оказа, че се забъркваме в някаква супер голяма каша. С нетърпение разгръщах всяка следваща страница, очаквайки последващите действия, но колкото и повече да четях, някак си не усещах това чувство на принадлежност, което ми допадаше във всяка предишна книга на авторката.

И това, което за мен спаси книгата беше, че я четях заради развитието на фентъзи идеята и на магията, която виждаме тук. Исках все повече да разбера как работи този свят, и Сара наистина ни показа как, колкото и бавно да беше това.

Не мога да не добавя, че най-доброто, което можем да направим с тази част е да започнем да я четем без абсолютно никакви очаквания.

Какво ми хареса?

Хареса ми как всичко се навързваше малко по малко. Хареса ми, че има по една нова мистерия, която трябва да разберем и това, че имаше нови герои, от чиято гледна точка да гледаме на сюжета.

Хареса ми, че обръщаме повече внимание на Рун и как започва да се разплита, или по-скоро заплита, неговата част от историята. Всичките му срещи с един определен герой бяха изключително интересни и може би най-любимата ми част от историята. Признавам си, че до последно не разбрах коя е тази светла личност и бях шокирана, когато разбрах накрая.

Не мога да не си призная, че ми хареса и края, колкото и шантав да е той. След няколко седмици обмисляне на всичко, смея да кажа, че цялостната идея на авторката може би ще е успешна.

Какво не ми хареса?

Какво ли? Ами едни поне 300 страници бяха ненужни. Или поне на този етап от историята, където се намираме, те нямат особена логика, както и няколко определени героя, които честно казано така и не разбрах каква им е идеята. Надявам се да разбера в следващата част.

Дом на небеса и дихания - българско и английско издание

Романтиката? Ох, от къде да започна. Ако това между Брайс и Хънт е романтика, то аз ще си изям чорапите. „Горещите“ сцени между тях бих нарекла леко порно и да си призная, ги четях отгоре отгоре. Така и не мога да разбера защо Сара толкова много държи на секс сцени. Или поне да ги правеше както трябва, а не чист секс и после размяна на „обичам те“ тук и там. Ноуп, така не става. Ако ще „другарства“ всичко живо наоколо, то поне да вкара някакви истински чувства, които не изискват широко отворени крака.

Разкрития а.к.а. края на книгата

Последните стотина страници бяха есенцията на тази книга. От момента, в който Брайс започна да разбира как всъщност се случва всичко, бях наистина пленена. Всичкото, което е преплетено в цялостната идея за това как работи този фентъзи свят е толкова сложно, че чак акъла не ми го побира как Сара е успяла да го измисли.

А съвсем края, последните 20 страници ме оставиха с широко отворена уста, защото макар и леко да ме бяха спойлнали вече, не очаквах точно това да стане. Сега поне разбирам защо следващата книга на Сара, която чакаме е третият „Дом…“. Дори сега като се сетя и настръхвам, а прочетох книгата преди почти месец.

В заключение

Макар и да не беше най-доброто, което съм виждала от Сара, „Дом на небеса и дихания“ ми допадна. Може би защото по някаква причина нямах никакви очаквания и нямаше от какво да съм разочарована. В края на първата книга Сара не даде почти никаква идея на къде ще тръгне историята, което специално при мен се оказа печелившата идея.

Сега с нетърпение чакам следващата книга, за да разбера как точно Сара ще разплете историята след този мега шантав край. И се надявам да се е върнала към начина си на писане, който ме привлече към историите ѝ в началото.