Соня Хачикян

Среща със… Соня Хачикян

Привет, Цветенца и Калинки!

Отдавна не се бях обръщала към някого за интервю, и затова реших, че е време да прекъсна тази суша. За първа жертва си избрах не друг човек, а Соня Хачикян. Соня е собственичката и вярвам главен редактор на издателство Лемур.

Без повече да се бавя преминавам към това, което ми споделиха от кухнята и няколко въпроса, които нямаше как да не задам.


Здравейте. Бихте ли се представили с няколко думи?

Здравейте на всички почитатели на блога! Аз съм Соня – читател, издател, любител на Италия, книжарниците, природата, изкуството и какво ли още не. Най-щастлива съм, когато съм в компанията на голямото си семейство или сред книгите, но понякога имам чувството, че изкарвам най-много време в колата, заета с някое от големите ми три деца или с най-малкото – „Лемур“.

Какво Ви привлече към четенето на книги? А кои са заглавията, които препоръчвате най-често?

Майка ми беше библиотекар и израснах сред книги. Научих се отрано да подхождам с грижа и уважение към тях и често се оставях да потъна сред страниците на поредната интересна история. Трудно е да се спра само на няколко заглавия, но със сигурност най-често препоръчвам тетралогията на Карлос Руис Сафон, и особено „Сянката на вятъра“. Плени ме още с първите си изречения, с магическата атмосфера, съвършените диалози и великолепно изградените герои… Дълго след това търсих нещо подобно и чак наскоро „Малинверно“ от Доменико Дара ми донесе подобно усещане – беше като да се завърна у дома. Макар че трябва да подчертая, че сюжетите, а и авторите, са много различни. Други мои много любими писатели са Стайнбек, Оруел, Клавел, Ремарк и Бакман. В библиотеката ми могат да се открият голям брой италиански и скандинавски заглавия, към които имам слабост. Българското заглавие, което най-често препоръчвам е „Балада за Георг Хених“ от Виктор Пасков.

Какво Ви привлече към идеята да са направите собствено издателство?

Още от малка са ме учили, че е хубаво човек да създава стойност – да допринася с труда си. А любовта към книгите все ме потикваше да се насоча към тази сфера, но бързо стана ясно, че кратките ми точни изречения не са подходящи за художествена литература. Образованието ми и много други фактори ме насочиха към финансовия сектор, където работех дълго време. Междувременно имах възможности често да пътувам, по традиция посещавах поне една книжарница и си купувах книга оттам. Редовно четях невероятни издания на италиански, английски или немски език, които така и не излизаха на български. Един такъв пример е „Момиче на война“ от Сара Нович. Така постепенно в съзнанието ми започна да се заражда идеята: „щом не мога да пиша, поне да издавам стойностни книги“. В един момент си казах, че „ако не опитам сега, няма да го направя никога“ и с известна доза лудост и огромната подкрепа на семейството ми, се впуснах в книгоиздаването.

Какво ви носи книгоиздателската дейност?

Много хора, когато чуят книгоиздаване, си представят четене на книги по цял ден. Истината е че често правиш всичко друго, но е и това. Вече успявам да посветя повече време на редакцията на заглавията, не спирам да се занимавам и с подбора им и няма по-голямо удовлетворение от това, да срещнеш читател, който е открил в един, издаден от теб роман, точно онези ценни неща, които си забелязал и ти, които са те вдъхновили да го публикуваш. Всеки читател знае какво е усещането, когато някой ти каже, че обича книга, която е любима и на теб. Още по-приятно е, ако ти си работил по тази книга – бил си с текста във всеки един етап от превода, през редакцията и оформлението, търсил си най-подходящата корица, работил си усилено книгата да достигне до повече читатели и едни ден виждаш светлината в очите на човека, когото тази история наистина е докоснала и знаеш, че си допринесъл за това. Усещането е прекрасно. Много хубав момент е и откриването на талантливи български автори. Също и срещата с читателите по време на книжни изложения, както и срещите с писателите…

Как мислите – що е то книгоиздаването в България и колко по-различно е от това в чужбина, според Вас?

Характерно за българското книгоиздаване е наличието на много издателства, които оперират на един доста малък пазар в сравнение с чужбина. Оттук произлизат доста трудности – особено за току-що прохождащите издателства като нас. За такива бизнеси е важно да намерят своята ниша, да открият това, което ще ги отличи, това което липсва на пазара и с което те могат да допринесат. Затова ние се насочихме към книги от различни от английския езици като португалски, италиански, немски, датски, предстои и испански. За съжаление нямаме и установени практики за издаване на български автори в чужбина, което пък затруднява тези издателства, които искат да представят своите автори на по-големи пазари. Също така всички промени се случват доста бавно – браншът подлежи на развитие и модернизиране, но скоростта е доста тромава. Все пак има много ентусиазирани колеги, които не спират да работят за подобряване на ситуацията, така че се надяваме, че с общи усилия ще достигнем до по-осезаемо повишаване на качеството на литературата у нас.

Вашето издателство издава книги от различни държави – как отсявате кои книги да издадете на български език под името на издателство Лемур?

Преди всичко с много четене. И аз, и колегите, с които работя, четем на различни езици, което ни позволява и да следим литературните групи в страните, към които сме се насочили, и да откриваме харесвани романи, които не са преведени на български. Доверяваме се и на препоръките на нашите преводачи и най-вече гледаме да се придържаме към линията, която вече сме начертали, за да не разочароваме читателите. Стремежът ни винаги е да издаваме книги, които са увлекателни и интересни, но в същото време – отличаващи се по някакъв начин, с темата си, стила на автора, мястото на действието или посланията, които носят. Определяме изданията си като „книги за ценители“ и се стараем да подбираме заглавия, които отговарят на него.

Какво ви вдъхновява да издавате книги на важни теми, които за които сякаш не се говори толкова много – като например „Честно казано“ от Сара Нович?

Първият роман на Сара Нович е едно от основните вдъхновения за създаването на издателството, затова нямаше съмнение, че ще обърнем внимание и на следващите заглавия от авторката. А когато научихме повече за темата в „Честно казано“, бяхме напълно категорични, че тази книга трябва да достигне до българските читатели. Жестовият език и светът на глухите бяха почти непознати за нас, а от различните събития, които организираме след излизането на книгата, виждаме, че и за много други хора, информацията в „Честно казано“ е първият им досег до тях. Това е пример как четенето може да бъде не само интересно, но и полезно.

В повечето заглавия, на които се спираме, също може да се открият важни теми – от романите на Жоао Пинто Коелю, през „Малинверно“ от Доменико Дара до „Оставам тук“ и „Като се върна“ на Марко Балцано – всички те разкриват различни човешки съдби, от които може да се поучим и съпреживявайки ги, да започнем да проявяваме повече емпатия и разбиране към другите. А това определено ни мотивира – увереността, че читателят ще си вземе нещо ценно от книгата. Може да е ново знание, ново осъзнаване за себе си или за света, припламнала искра на любопитство, която ще го отведе до нова култура.

Накратко, какъв е пътят на една книга с Лемур – от избирането до стигането ѝ в книжарниците?

След като сме избрали дадено заглавие, ако става въпрос за преводна литература, първата стъпка е договарянето на правата за издаване. Понякога след това, понякога паралелно, избираме преводача, с който ще работим по текста и уговаряме сроковете. След като преводът приключи, идва ред на редакцията, след нея текстът се преглежда неколкократно от коректор, за да се уверим, че пропуските и грешките са сведени до минимум. През това време нашите дизайнери оформят текста на книгата и изготвят няколко варианта за корица, от които трябва да изберем най-подходящия. Доста често се случва да предложат толкова различни и интересни дизайни, че да не можем да вземем решение, и тогава прибягваме до гласуване от читателите в социалните мрежи. Безкрайно сме им благодарни за помощта!

Необходимо е и да изчакаме одобрение на корицата и превода от автора и/ или агентите. Следва страниране, последваща коректура, предпечатна подготовка, договаряне на условията с печатниците и след като узнаем дата на издаване, подготвяме различни допълнителни материали, които да публикуваме в блога ни или да изпратим към медиите. Информираме и книжарниците за предстоящото издание, а когато книгата вече е при нас – организираме доставки, изпращаме с много грижа предварителните поръчки и чакаме с нетърпение първите отзиви, като се надяваме, че книгата ще достигне до сърцата на читателите.

Смятате ли, че корицата играе важна роля за купуването на дадена книга, особено през последните 2-3 години?

Категорично – да. Макар че невинаги „съдим книгата по корицата“, тя много често е ключов фактор при вземане на решение за покупка. Забелязваме, че има корици, които почти винаги привличат читателите по време на дадено изложение. Ярките цветове и отличителният дизайн на „Торто арадо“ са такъв пример. Става все по-популярно и споделянето на снимки на книги в социалните мрежи, за което красивата визия също допринася. Трябва да се отбележи, че дори корицата да е привлякла читателя, той все още обръща голямо внимание на анотацията или на препоръки и отзиви преди да купи, но при всички случаи корицата е важна, за да може книгата да изпъкне сред морето от издания. Именно затова нашите дизайнери посещават регулярно книжарници (физически и онлайн), за да са в крак с тенденциите, но и за да преценят как корицата на романа може да се впише най-добре сред останалите от жанра и в същото време как може да придаде индивидуалност на изданието и да събуди интерес към историята.

Коя книга от каталога ви беше най-лесна за издаване?

Трудно е да посоча такава. Изкушавам се да кажа – романите от поредицата за „Тъкачната вила“, макар че там беше предизвикателство да изберем корица на първата книга и накрая тя излезе в два варианта. Може да се каже, че работата по книгите на Софи Вияр вървеше доста плавно, както и работата по „Лятото на островните цветя“ от Мина Голд. Като при всички тях дължим много на чудесния превод на Владимира Старирадева и Светлана Старирадева.

А най-трудна?

За добро или за лошо, доста често в книгоиздаването изникват различни предизвикателства и то от всякакъв характер. Но може да се каже, че с романите на Сара Нович процесът беше най-труден. Особено при „Честно казано“, тъй като там обърнахме много сериозно внимание на използваните термини. Благодарение на deaf.bg успяхме да изчистим важни моменти, като например – вече не се казва жестомимичен, а само жестов език, когато някой използва жестове, казваме, че „жестува“ и много други. Книгата беше предизвикателство и за предпечата, защото в нея пряката реч е представена по различен начин, когато героите говорят с глас и когато жестуват. Трябваше колегите да проследят и оформят този дизайн ръчно, за да бъде четенето на диалозите плавно и лесно. Когато видяхме крайния резултат, знаехме, че усилията са си заслужавали.

Какво ви ръководи в избора на преводач?

Стараем се да изберем най-подходящия преводач за всяка книга – този, който не само е професионалист, но и ще я преживее с душата си, ще я почувства своя. Затова и при голяма част от книгите ни, с преводачите се намираме взаимно. Димитър Атанасов, например, сам ни откри и много настоятелно ни препоръчваше „Попитайте Сара Грос“ от Жоао Пинто Коелю. Реших да му дам шанс и след като прочетох първите 50 страници от книгата, която той беше превел, вече бях убедена, че искам да прочета останалото и този роман трябва да излезе на български език. Тази година излезе трета книга от португалския писател в превод на Димитър, а за работата си по втория роман „Лудите от улица „Мазур“ той получи награда за млад преводач от СБП.

Имаме щастието да работим с отлични преводачи като Вера Петрова, Ваня Георгиева, Нели Раданова, Светлана и Владимира Старирадеви, Рада Ганкова, Деница Райкова, Василена Мирчева. И сме благодарни, че най-често книгата сама ни води към правилния човек, а те ни се доверяват!

Виждате ли се занапред да продължите да издавате книги от български автори?

Със сигурност имаме желание да продължим в тази посока, като търсим текстове и теми, които да се отличат и да са нещо интересно и различно за пазара. Към момента сме се насочили по-скоро към романите, тъй като интересът към поезия или разкази за съжаление е доста по-малък по наши наблюдения. Получаваме множество ръкописи и се стараем да отсеем най-вълнуващите от тях.

Бихте ли споделили малко от кухнята на Лемур – какво да очакваме от вас в следващите месеци?

Скоро престои да излезе един изключително интересен превод от Рада Ганкова – „Шепотът на пчелите“. Това е роман от мексиканската писателка София Сеговия, който преплита магически реализъм и семейна сага в една много красиво разказана история. Очакваме и четвърта книга от поредицата за „Тъкачната вила“, както и още един роман от Илария Тути. Читателите я познават с криминалната поредица за главен комисар Тереза Баталия, но тя има и много популярни исторически романи, като ние избрахме да издадем „Като вятър, съшит със земята“ – историята за първите жени хирурзи и я очакваме през есента. Работим по две български заглавия и по още две книги от Доменико Дара, издадени на италиански преди „Малинверно“, и превеждаме още няколко романа от любими автори, за които скоро ще споделим повече. Радваме се, че голяма част от имената в каталога ни вече са добре познати на читателите, които търсят още и още нови техни книги. Така че продължаваме да работим усилено и се надяваме, че предстоящите издания ще ви радват толкова, колкото зареждат и вдъхновят и нас!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *