Повелителят на Времето дали наистина ще повелява…
Повелителят на Времето
Многоочакваното продължение на „Възходът на Седемте“ се оказа още по-интересно дори и от самата първа книга.
Принц Дерин Калейски е в плен. Повелителят на тъмнината Зарк е победен, но мястото му е заето от неговия таен ученик. Макар и по-слаби, оцелелите Тъмни повелители все още представляват заплаха.
Херейците, предвождани от Киан и Рея, се включват в битката, като се изправят срещу непредвидени изпитания. Въпреки че се отправят в различни посоки, брат и сестра остават свързани от непозната магия.
Калейските градове Нортгард и Айсдоум са свободни, но столицата Вераден е все още завзета от сианите. Обединените севери, начело с генерал Тедор, лейди Стела и принцеса Бриана трябва да измислят план за освобождаването ѝ.
Дали появата на мистериозния Повелител на времето Кронкар ще попречи на калейците да победят сианите веднъж завинаги?
Автор: Любомир Кючуков
Издава: Vision Books
2022 година
ISBN: 978-619-7585-27-8
Страници: 400
Корица: мека
19,99 лв.
Издателство Vision Books
Ozone.bg
За сюжета
„Повелителят на Времето“ започва от там, където ни остави първата книга от историята. Стигнали сме до положение, което крайно неочакваме и се е появил герой, който на никого не би му хрумнало, че ще се появи.
И в тази част авторът Любомир Кючуков е вплел тъмнината, която ни тегнеше още от първата книга. Запознава ни с още много тъмни места от света на Мерелия, но и някакси успява да вкара лъч светлина там, където най-малко сме очаквали. Историята се лее хем последователно, хем на различни места, за което допринасят различните гледна точки от различните герои от книгата.
Не мога да не спомена отново как виждам доста допирни точки със света на така любимия ми Толкин, но отново нямаме дословно взимане от там, а смело инкорпориране на идеи. Но и да си го признаем, борбата на светлината и тъмнината може да се срещне в безброй много книги, все пак е основна идея в света и реалния живот.
Хем ми харесва, че всяка глава се разказва от различна гледна точка, защото виждаме развиването на сюжета на различни места, хем леко ме гризе отвътре като свърши някоя глава, защото авторът има навика да спира на най-интересното. Е, не можем да отречем, че това ме караше да прелиствам страница след страница, за да разбера какво се случва по-нататък.
Героите
Героите отново са същите, но са вече пораснали, макар и не толкова на години, колкото на опит. Отново виждаме Дерин, който продължава да учи за себе си и за силата си, само че този път всичко е динамично и няма време за продължителни размисли. На Бриана пък се налага вече да порасне и да започне сама да взима решения, макар че на моменти доста ме дразнеше.
Не знам, някакси главните герои колкото и да бяха интересни, много повече ме дърпаше да разбера какво се случва с останалите. Киан и Рея, особено Киан минаваха през собствените си изпитания и взимането на трудни решения. Интересно е как са толкова свързани и в един момент това просто няма как да ни подмине.
Всички пълководци също идваха със собствената си история и сили, макар че нямаше толкова много страници за тях, а ми се искаше, но пък книгата щеше да стане над 800 страници, ако имаше всичко, което искам. Липсваше ми един определен северен герой, но с него вярвам, че ще се срещна повече в следващата книга.
Да, и тук някои герои бяха доста заблудени, но това пък виждам каква роля има в сюжета на книгата, но пък и бяха все така чисти и отдадени на каузата си. Просто няма как да не ви влезе поне някой под кожата, и да не ви се иска да хванете автора на тясно и да му държите сметка какви ги върши.
Цялостни впечатления
Смея да кажа, че „Повелителят на Времето“ е едно много добро продължение на историята за Светлородните. Наситено повече с екшън и различни действия, това е по-скоро военно фентъзи, което още повече засилва интереса към точно този измислен свят. И макар и да е фентъзи, ще ви накара да си задавате съвсем човешки въпроси, валидни и за нашата собствена реалност и живот.
Самото издание е прекрасно – все така с красивите илюстрации, които разделят главите и прекрасното оформление. Вижда се, че издателите на хабят ресурси, за да направят книгите си такива, каквито трябва да бъдат. И макар това да отнема повече време, то това е напълно поносимо. Е, ако за вас не е, то не търсете Кронкар, че ще стане лошо…