3-2-1 Monday #9 вече е тук

Привет, Цветенца и Калинки!

Добре дошъл, месец май! Честит Великден! В този празничен понеделник вятърът се е раздухал, сякаш ми се кара, че не пиша редовно. Та взех, че се засрамих и ето ме тук, готова да ви зарадвам с нов пост, а именно 3-2-1 Monday #9.

В този брой както винаги ще ви споделя 3 цитата, както и две книги. Интересната находка обаче ще е малко по-различна и се надявам поне някой да кликне на линка, който ще оставя. А сега да започваме!

3 цитата

„If no one heard it, did it happen?
If a person cannot leave a mark, do they exist?
V.E. Schwab, The Invisible Life of Addie LaRue

„Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.“
Антоан дьо Сент-Екзюпери, Малкият принц

„Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!“
Алън Милн, Мечо Пух

2 книги

„Смъртоносна академия“ от Наоми Новик

Само с прочита на една единствена нейна книга Наоми Новик успя да ме направи фен на творбите ѝ, и си нямате и на представа колко се зарадвах, когато видях, че „Смъртоносна академия“ излиза и на български език, и то от издателство Сиела. С ръка на сърцето ще си призная, че българската корица е една от най-хубавите и Фиделия Косева е свършила много добра работа тук.

Самата книга пък е с един от най-любимите ми сюжети – академия, магия, аутсайдер, на когото предстои да си намери приятели… все неща, за които много обичам да чета. А колко пък е яко самото ти училище да се опитва да те изяде? Е, мен сигурно ще ме глътне първия ден, но това едва ли ще се случи на нашата главна героиня, която се казва не как да е, а Галадриел – Толкин фенът в мен е крайно заинтригуван. Може би и заради това си давам за цел да се опитам да прочета книгата още през май. Пък това дали ще стане вече е съвсем друг въпрос. Книгата е вече по книжарниците, така че нападайте смело.

„Ще се видим на пиацата“ от Франсис Мейс

Не знам поради каква причина, но обичам книги, чиито действие се развива в Италия. Разбира се, действието в „Ще се видим на пиацата“ от Франсис Мейс е точно там, защото все пак ще си говорим за италианска кухня и местни обичаи – такива, които не ги пишат почти никъде. Все пак съм чревоугодник и обожавам да чета за храна, и ако може и да я ям, няма да е никак лошо.

Малко хора са наясно, но средното ми образование, както и бакалавърът са минали под знака на храната, а италианската кухня е една от най-известните в света. Неведнъж ми се е искало и на мен да обикалям, за да опитвам местните храни на различните народи, а пък тази книга ми предоставя възможността да обиколя цяла Италия, и то докато си стоя вкъщи на стола. (Обещавам, няма да ям хартия. Не е вкусна. 😀 )

„Ще се видим на пиацата“ ще е налична по книжарниците от 11 май нататък. Вие обаче може да я поръчате предварително от сайта на издателството.

1 интересна находка

Както споменах в началото на поста, днес ще ви споделя нещо, което е малко по-различно. Ясно е, че аз на едно място не мога да стоя, затова и днес ви споделям за един мой нов проект. Той се казва „Sidereal Nocturne“ и ще бъде под формата на нюзлетър. В него ще акцентирам предимно върху човешките отношения, да се запознаем с различни хора, но и да се окуражаваме заедно да вървим напред. След една такава година, изпълнена с не малко лоши събития, вярвам, че имаме нужда от нещо подобно.