Автор: Керстин Гир
Издател: Ибис
Преводач: Стефана Моллова
Година на издаване: 2013
ISBN: 9786191570379
Страници: 312
мека корица
Какво бихте направили, ако имате възможността да пътувате в миналото? Световете, чакащи да бъдат открити, са необятни. Но също и опасностите и непредвидените усложнения.
Шестнайсетгодишната Гуендолин Шепърд е носителка на гена за пътуване във времето. Вратите на изминалите столетия са широко отворени пред нея. Но има един малък проблем – Гуен е напълно неподготвена. По погрешка членовете на семейството й, както и тя самата, винаги са смятали, че носителка на гена е нейната братовчедка Шарлот. Затова, когато неконтролируемите скокове в миналото внезапно започват, тя е меко казано неприятно изненадана. За разлика от обучената Шарлот, Гуен няма никаква представа от фехтовка и изискани маниери. Не владее чужди езици, а познанията й по история са основно от холивудските филми, които е гледала.
Но всички тези проблеми бледнеят пред опасността, идваща от мистериозно тайно общество и пътуващия като нея във времето Гидиън – най-добре изглеждащото момче, което е виждала през вековете…
Прочетох я на един дъх…
Книгата „Рубиненочервено“ я започнах съвсем на шега, защото не знаех какво ми се чете, а тази която четях не ми беше толкова интересна в онзи момент. И така, попаднах на това книжно сладурче.
Страниците са 300+, но пък е толкова интересно, че не можеш да я оставиш. Трябва да призная, че книгите, които чета напоследък не ме карат да седя будна до късно през нощта, но тази ме грабна и в последствие осъзнах, че е 3 през нощта, а аз продължавам да чета.
Главната героиня Гуендолин е изцяло неподготвена тийнейджърка, която си няма никаква представа какво да прави, когато започва да се връща в миналото. Всичко е толкова объркано, че на мен самата дори ми ставаше странно. Но пък Гуен макар и да не е наясно с много неща, някакси успява да се впише в историята и да прави неща, които не разбира. Харесва ми, че е силна и избира да навлезе изцяло в този свят, както и в миналото, за да помогне на пазителите.
Гидиън пък все още е неизмерима материя за мен. Обичайното готино момче, което може всичко и знае как да се справя със ситуациите. В тази първа част няма чак толкова неща писани за него, за да мога да си изградя цялостна представа, затова ще изчакам да прочета и останалите части, или поне следващата.
Негативен герой за мен тук е граф Сен Жермен. Не ми хареса и все още не мога да разбера каква е тайната му цел. Но предполагам, че ще разбера в следващата част.
Семейството на Гуен е изпълнено с много противоречиви личности. Шарлот и майка и не ми харесаха изобщо и някакси усещам, че ще се пречкат и занапред. Лейди Ариста ми е непонятен герой, а майката на Гуен крие някаква опасна тайна, която все си мисля, че съм разгадала. Но ще видим.
Харесва ми как се застъпват историите и всичко се напасва и отива на правилното си място. И каква ли ще е тази голяма тайна?
Не знам защо, но книгата свърши много рязко за мен. Някакси ми се видя много кратка, а всъщност не е чак толкова. С нетърпение очаквам да започна следващата част. Което ще рече, че препоръчвам книгата и поредицата с 2 ръце. Ако ви попадне, направо грабвайте!
Pingback: Wrap Up, октомври 2016 – A Court of Books and Magic
Pingback: Wrap Up, октомври 2016 - A Court of Books and Magic