Кои книги не дочетох през 2018?

Привет, Цветенца и Калинки! 

В тази ветровита петъчна вечер, седейки си пред печката, реших че искам да споделя с вас тазгодишното ми преживявани с някои книги. Да, точно книгите, които не успях да дочета през тази година. Колкото и да се надявах, че повече няма да ми се случи да хвана грешната книга, надеждата ми беше излъгана и се появиха някои заглавия, които просто не успях да се самонакарам да довърша. Тази вечер ще споделя кои са те. 

Първото голямо разочарование за годината беше именно „Миниатюристът“ на Джеси Бъртън. Тази книга може и да е назовавана от много други за невероятен шедьовър на литературата, но за мен беше пълна скука и загуба на време и може би и заради това не успях да прочета дори 100 страници, а една определена фраза сложи края на всичкото и най-накрая се реших, че книгата не е за мен и я оставих. Край! Финито! 

Вторият ми голям препъни камък се оказа известното напоследък фентъзи „Принцеса на пепелта“ на Лаура Себастиън. Не ме убивайте, ама на по-тъп сюжет от този не бях попадала скоро. Не знам как авторката е успяла от толкова интересна идея да напише толкова скучна книга. Нямам чак толкова инат в себе си, за да я довърша. 

Тук вече знам, че ще се появят около един милион човека, които да ме овикат, но да… не можах да довърша „Баба праща поздрави и се извинява“ на Фредрик Бакман. Тук обаче историята е съвсем различна – книгата си е много добре, обаче в момента, в който започнах да я чета не беше най-подходящия и ме натовари толкова емоционално, че не виждах как ще я довърша. Затова взех умното решение да я оставя настрани за определено време, и в момент, в който някои части от тематиката няма да ме напрягат толкова много, да я довърша. 

Подобен проблем ме връхлетя при зачитането на „The Dream Thieves“ на Маги Стийвотър (Рали, не ме убивай). Много неправилен момент и просто не можех да се накарам да чета, затова и книгата седи в графа „запазени за по-късно“ и в някакъв момент просто ще продължа с поредицата. 

Не успях да завърша и няколко книги на английски език. „Coming Up for Air“ на Миранда Кънийли, която беше толкова еднаква с подобните от жанра, че просто не исках да имам нищо общо повече с тази книга, и „Never Always Sometimes“ на Ади Алсед, която пък ми беше скучна. 

Ами, това са книгите, които не успях да довърша през последната година. И продължавам напред с надежда, че вече няма да попадам на такива, но кой знае… закона на Мърфи е голяма работа. 

xoxo 
Amairo out

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll to Top