Легендата
Автор: Стефани Гарбър
Оригинално заглавие: Legendary
Поредица: Каравал #2
Превод от английски: Милена Илиева
Издава: Бард
25 юни 2018
ISBN: 978-954-655-850-3
Страници: 352
твърда корица
24.99 лв.
Каравалът едва сега започва…
Донатела Драгна още свиква с новата си роля в трупата на Легендата, когато става ясно, че предстои нова игра. Императрицата на Меридианната империя навършва седемдесет и пет и Каравалът потегля за столицата за поредното си екстравагантно представление – пълно с незнайни цветове и магията на забравени сънища.
Сред великолепието на празнична Валенда Донатела се впуска в опасна игра. Натрупала е дългове и е дошло време да плати: трябва да предаде господаря на Каравала. Ако не открие откъде черпи силата си Легендата, собствените ѝ тайни ще бъдат разкрити, а животът ѝ – опустошен.
Донатела знае, че Легендата е опасен, но не и каква съблазън се крие в тази опасност. Колкото по-близо е до най-пазената му тайна, толкова по-малко може да разчита на собствените си чувства. Клела се е никога да не се влюбва, но скоро става ясно, че на риск е изложен не само животът, а и сърцето ѝ.
Незнайно име премълчи.
Сърце туптящо запази.
Отплата тежка не отлагай!

Легендарното четене…
Определено четенето ми на „Легендата“ на Стефани Гарбър беше легендарно. А една година след излизането на книгата у нас, аз най-накрая успявам да напиша мнението си за нея. Беше ми трудно – и започването на самата книга, както и четенето ѝ. Е, докато забавянето на започването е причина от великия ми читателски застой, то другото е явно моя личен проблем с писането на авторката.
И в ревюто ми за първата книга го споменах и явно се очертава като модел за четене на тази поредица (от мен), но началото и на тази книга беше изключително тегаво и първите 100 страници ми отнеха месеци. Останалите 200+ минах за един ден, но това вече е отделен въпрос.

В тази втора част на „Каравал“ главната ни героиня вече е сестрата на Скарлет – Донатела Драгна. Може би от това се корени и мъката ми в началото – дразнеше ме изключително много. Този път, за разлика от първата книга, Каравалът се провежда в столицата, а играта е в чест на рождения ден на кралица Елантин. Това автоматично ни довежда до мисълта, че ще се случва нещо голямо. Нали?
И точно както го мислех, така се и оказа. Стефани Гарбър вкарва нови герои и много нови мистерии, които ако и вие като мен имате проблем с началото, има шанс да изпуснете. Допълнената идея на цялостния замисъл е още по-интересна дори от самия Каравал и ме караше да стоя на нокти, чудейки се какво ли се очаква да се случи с всички тези карти, Принца на сърцата и всички новопоявили се мистерии.
Мистерията със самоличността на Легендата, която още от първата книга знаем, беше на лице и тук и бе една от основите на книгата. Предположенията ми още от самото начало се оказаха верни, а това, което се случи в последствие ми показа, че въпреки че знам кой е той, си нямам никаква идея до какво ще доведе това.
Стефани Гарбър доста интересно е успяла да заплете целия сюжет и ме държеше в напрежение до последния момент, където отново ме остави с отворена уста, надявайки се следващата книга да излезе скоро. А в следващата книга определено се надявам да не се налага отново да се боря с първите няколко страници.
С удоволствие бих ви препоръчала поредицата, ако сте фенове на заплетени фентъзи сюжети, с много мистерия, различни видове магия, интересни мъжки персонажи и разбира се – карнавални игри! А пък аз нямам търпение да се включа в последното приключение на двете сестри Драгна, за да разбера в какво точно ни забърка авторката и как се кани да разплете тази стращно оплетена смесица от герои и мистериозни случки.
Оценка: 4/5 звезди

Книгата ми бе любезно предоставана за ревю от издателство Бард, но мнението си е лично мое.