„Нощта, в която тя изчезна“ от Лиза Джуъл

Красива лятна вечер в английската провинция. Купон с много алкохол и наркотици край басейна на богато старинно имение, наречено „Мрачното място“. И двама души, които никой не е виждал от тогава.

Вече година е минала от изчезването на Талула и Зак. Млади родители на малко момченце, съвсем наскоро завършили училище, те сякаш са се изпарили след онази луда вечер и вече никой не ги търси. Никой освен майката на Талула.

Нещата обаче ще се променят, когато писателка на детективски романи открива в двора на местното училище неочаквана следа. На картонена табела, закачена за ограда, недалеч от мястото, където младата двойка е била видяна за последен път, някой е написал „Копай тук“.

Не съм очаквала, че ще седна да прочета тази книга, не защото нещо не ѝ е наред, а защото някакси избягвам този жанр, по простата причина, че после историите ме преследват. Но нямах голям избор, когато точно тя се падна в книжния ни клуб на работа и трябваше да я прочета. Е, тя взе че ми допадна и я прочетох за има-няма два дни.

За верните читатели на книги от този жанр сигурно книгата не е чак толкова уау, но според мен е доста добра за хора като мен, които рядко навлизаме в тази територия. Защо ли? Ами държи интереса, разказва случките и дава малки клечици информация тук и там, за да можем да захапем и да четем.

Начинът, по който е написана ме привлече, защото ни запознава по едно и също време с всяка от трите ни героини – Талула, майка ѝ Ким, и Софи – млада писателка, която се озовава в градчето. Главите се редуват от всяка една гледна точка и това при мен поне подейства, за да прелиствам страница след страница докато стигна до края.

Самата история на Талула е любопитна, защото ни въвлича в мисленето на сегашната младеж – млада майка, която е в университет, мъж, който по-скоро ѝ вреди, макар и да помага с детето, и вълнуваща нова възможност, която ще предвещае живота ѝ занапред.

Спирам до тук с детайли от самата книга, защото смятам, че читателят трябва сам да открие какво се случва, за да се наслади изцяло на повествованието. Ако стилът на писане на авторката не ви харесва, както се случи при мен, въпреки всичко дайте ѝ шанс. Аз бях готова да я зарежа на втората глава, но реших, че все пак трябва да опитам, и не останах разочарована. А края наистина не го очаквах – може би защото това е първата книга на Лиза Джуъл, която чета.

Не мога да кажа, че много ще остане от „Нощта, в която тя изчезна“ в главата и спомените ми, но ако трябва да си взема урок от нея, то би бил никога да не ходя на места, далече от цивлизацията с хора, на които нямам доверие. Е, не че бих го направила и преди да прочета книгата, но си мисля, че би била полезна на сегашните ни младежи на възрастта на Талула.

Дали някога бих я препрочела? По-скоро не, но и не съжалявам, че съм я прочела. А вие бихте ли ѝ дали шанс? Мисля си, че би била страхотен избор за идващите есенни дни.