Наскоро бях тагната от сладката Криси от Diagnosis Abroad да направя този таг и понеже отговорите на Криси бяха толкова страхотни се постарах да го направя възможно най-скоро. Та ето ме днес тук, за да ви призная някои нещица!
Коя книга най-скоро не довърши?
Макар да рискувам Рали да ме убие, ще кажа „The Dream Thieves“ на Маги Стийвотър. Обаче веднага ще кажа, че се каня да се върна на нея съвсем скоро. Оказа се, просто, че когато я започнах не бях на вълна за такава книга и някакси не успях да се задържа на идеята ѝ, но скоро ще поправя тази грешка.
Коя книга е твоето “сладко изкушение”?
Точно за книга не знам, но по принцип рядко чета романтика за възрастни, в смисъл такъв да не попада в янг адълт жанра, но пък ги харесвам, така че си чета такива от време на време.
Коя книга би хвърлила в морето?
Чак за морето – не знам. Рибите могат ли да четат? (Много смешно, няма що.) Може би „I Hate Everyone But You“ на Габи Дун и Алисън Раскин. От началото на годината това е книгата, която най-малко ми допадна и не знам защо това нещо дори съществува.
Коя книга си чела най-много?
Всички части на „Властелинът на пръстените“. Поне по 10 пъти всяка. Обожавам я тази история и всеки път ѝ се наслаждавам.
Коя книга не би искала да получиш като подарък?
Ами сега? Нямам никаква представа. Може би книга, която вече имам, но пък ако е друго издание не бих отказла… Хм! Може би ако е някой много страшен трилър – тез не мога да ги чета.
Без коя книга не можеш да живееш?
Чак пък да не мога да живея… Не знам. И аз бих казала всички книги като цяло, както е отговорила Криси, но пък и трите книги за „Дворовете..“ на Сара Дж. Маас бих ги взела с мен навсякъде.
Коя книга те накара да плачеш най-много?
Веднага казвам – „Няма да получите омразата ми“ на Антоан Лейри. Като започнах от първата страница, та така до края. А тази година най-много плаках на „Благословени“ на Цветелина Владимирова.
Коя корица не харесваш най-много?
Нямам някоя, която да съм запомнила чак толкова да не ми хареса, но примерно не харесвам толкова абстрактни корици като например „Повелителят на мухите“ на Уилям Голдинг (последното издание на Сиела). Лично мое мнение, не бързайте да ме съдите! 🙂
Ами, това беше от мен за този таг. Благодаря отново на Криси, че ме тагна, а аз от моя страна прехвърлям топката към адашката от LadyBug’s Page, както и Мартин от Martis’ writing!
„Няма да получите омразата ми“ и мен много ме разтърси и разплака! Невероятна и болезнена книжка!