Ангелите нямат криле
Автор: Валентин Попов – Вотан
Издава: GAIANA book&art studio
1 ноември 2017
Художник на корицата: Гергана Грънчарова
ISBN: 978-619-7354-37-9
Страници: 234
мека корица
Сборникът съдържа двадесет и четири разказа в жанр хорър, фантастика, фентъзи, мистерия, както и щипка реализъм. Четири от включените творби са носители на награди: „Колоездачката“ – награда „Най-добро перо“ 2017 от „Софийския планински клуб“, „Рибоглавец“ – специална награда от конкурса „Морето“ 2017 на Сдружение „Лумен“, „Девширме време“ е отличен с втора награда в категория „История и традиции“ на конкурса „Изящното перо“, организиран от Салон за българска култура и духовност и „Пеперудите и Лайла“ е отличен с една от петте равностойни награди на ВТОРИЯ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ДРАМАТИЧЕН ЖЕНСКИ ОБРАЗ „АЛБЕНА“.
Не чета хорър книги. Все така си повтарям и след всяка излязла книга на Валентин Попов се самоопровергавам и продължавам да чета. „Ангелите нямат криле“ е втория сборник на Вотан, който прочитам и определено няма да е последния, въпреки че след всеки един ме преследват кошмари. Ама аз съм си пъзла, то това е ясно.
Чудех се доста дълго как да ви разкажа за тази книга – дали разказ по разказ или наведнъж, но пък не искам и да ви преразказвам, така че май ще да е всичко наведнъж. Както се казва в описанието – разказите са 24, така че определено имам какво да ви кажа.
В първата книга на Вотан, която четох, той сякаш беше заложил на повече фентъзийни елементи, докато в „Ангелите нямат криле“ се срещаме с повече герои от реалния свят. Е, доколкото духовете могат да бъдат реални.
Харесва ми, че авторът е успял да съчетае в един сборник толкова много – различни култури, различни държави, различни по възраст, пол и етнос герои, и въпреки огромното многообразие по страниците, е лесно човек да се съсредоточи и да се „наслади“ на всичко прочетено. Вотан вае думите с нож, разрязва, намества, разпарчетосва ни. От време на време ни дава да отдъхнем с оптимистичния край на някой разказ, а понякога тъкмо си мислиш, че всичко е свършило добре, а всъщност си толкова далече от истината – определено „Котки може“ се вписва тук.
Измежду тези 24 разказа се срещаме с интересни митове и легенди – български и индиански предимно. Освен това Вотан е успял по много интересен начин да напише разкази за миналото ни – за зверствата по време на турското робство, но така, че те не са досадни и скучни – напротив, ще усетите онзи юмрук в стомаха и гърлото ви ще се стегне, но ще искате да четете още и още. При мен поне бе така.
Ще ви кажа, че всички разкази си заслужават, но като че 3 от тях най-много ми подействаха. Патрона на книгата – „Ангелите нямат криле“ ще ви размаже, особено ако сте родител. Същото се отнася и за „Коледа в черно и бяло“, а краят ще ви остави да си задавате безброй въпроси без отговори. А „Девширме време“ – лириката на този разказ е просто прекрасна. Ще ви носи напред, ще нашепва, ще ви кара да искате още и още и ще ви унесе, докато силата на митичните същества не ви залее и не ви се пританцува. Кръшни тела ще се извият и древна магия ще трепти.
Девширме време е, а самодивите играят.
Вярвам, че Валентин Попов не е жанров автор, а такъв, който успява да съчетае жанровете по един интересен и пленителен начин, карайки дори най-страхливите (мен най-вече) да застанат на вратата на страха, да я отворят и да минат през нея. Повече такива автори ни трябват.
А „Ангелите нямат криле“ е сборник, който си заслужава да се прочете. В него сякаш Вотан е надскочил собствените си възможности и ни е предоставил една малка книжка, която пък всъщност е скрито съкровище.
Оценка: 5/5 звезди