
„Там там“ от Томи Ориндж
Автор: Томи Ориндж
Издава: ICU Publishing
Превод: Велин Кръстев
2020 година
ISBN: 978-619-7153-67-5
Страници: 256
Корица: мека
16,90 лв.
Съществува ли онова там от детството и защо цял живот ни притегля към себе си със своята сладко-горчива носталгичност? Романът на Томи Ориндж е едновременно предпазливо завръщане към там и търсене на убежище тук. Затрупани под стъкло и метал, залутани из браузъри и технологии, забързани в невъзможен ритъм, как да поберем наслояваното с векове в сегашното си днес? Как да бъдем онези, които сме в кръвта си, без да изглеждаме като анахронизъм в съвременния свят?
Дванайсет преплетени житейски истории отвеждат в обща посока – към стадиона, на който ще се проведе Голямото оукландско пау-уау. В този многогласен разказ индианците не препускат през прериите с развята коса. Те оцеляват в градската джунгла. Индианецът сме аз, ти, ние – продължаваме да търсим своята индивидуалност, но сме здраво вкопчени в корените и миналото си. Крехки градски призраци, тръгнали след безплътните си мечти.

Откакто си купих романа преди няколко години, все се канех да започна да го чета, но по някаква причина все оставаше назад. До този миг през септември, когато книгата бе избрана да е основната книга за четене в книжния клуб на работа и ето че най-накрая беше време да се запозная с дебютната книга на Томи Ориндж.
Макар да е дебют, книгата се приема изключително добре и печели множество награди, както и номинация за Пулицър. Това нямаше как да не вдигне очакванията ми за нея. Но ще си призная, че текста в книгата определено не беше това, което очаквах да прочета.

Докато описанието на книгата ни представя какво да очакваме по крайно неутрален, дори леко приятно носталгичен начин, то аз по-скоро бих определила сюжета като притежаващ минорни краски и объркани от живота герои. Всеки един от дванайсетте ни героя ни показва част от живота си, и докато четем на моменти не можем да усетим каква е връзката между тях. Но връзката е неминуемо показана.
Това не е първата книга за индианци, която чета. Историята на коренното население на Америка винаги ми е била интересна и дори като малка обичах да чета романите на Карл Май и Майн Рид. Тази книга тук обаче няма нищо общо с тях. Тук попадаме на герои, които дори нямат идея какво е да си индианец. Тук историята не е прикрита в героични истории, тук героите ни си нямат идея какво е да си там. Там – в миналото, където племената биват избивани само защото живеят.
„Там там“ ме остави с изключително смесени чувства. Историята е тежка за четене и тези макар и малко страници ми отнеха един месец. Докато вървях заедно с героите и се приготвях за идващото голямо пау-уау изпитах безброй емоции – тъга, отвращение, жал, но и бурен яд срещу героите, които ми изглеждаха крайно безмозъчни. Така е, няма как да знам какво е да си индианец в Америка, но и някакси не мога да си представя, че каквото и да се случва единственото ми решение би било наркотиците и безцеремонния секс с когото и да е. Да, и това го има.
Определено това не е лека книга, но смятам, че ако искаме да сме наясно с гледната точка на всеки един, то тя е важна. Особено важна да се прочете в Америка, където действието се развива.
Адмирации към издателство ICU за издаването ѝ в България, както и към преводача на български език Велин Кръстев – това е един от най-добрите преводи, които съм чела наскоро.