Привет, Цветенца и Калинки!
Отдавна трябваше да започна този тип публикации, но както винаги чакам до край. Но ето, че е 27 декември, края на годината вече се вижда от ясно по-ясно и дойде време да направя трудния избор кои са моите 13 любими книги за 2018. До преди малко ги умувах, записвах, изтривах, пренареждах, но в крайна сметка успях да стигна до някаква подредба, а как се избират само 13 измежду 65 прочетени за годината няма да казвам. Признавам от раз, че последните 5 книги бяха най-трудни за нареждане и първото място беше изключително оспорвано. Но без да се обяснявам много, по стар маниер, започвам от номер 13, та така до номер 1. Let’s go!
13. Колин Коулман – Пожелай си звездите
Това е една от последните книги, които прочетох за годината и да си призная сякаш не очаквах чак толкова да ми хареса. Няма да лъжа, че героинята е малко отвеяна, според мен, но пък някак успява да се усети (след около милион години) и да направи правилния за момента избор. Имаше моменти, на които съм се смяла с глас без да мога да спра, а имаше и такива, в които си поплаках, но пък и всички вече знаем, че съм ревла, така че това не се брои.
Чесно да си призная, изненадвам се, че точно тази книга влиза в списъка. Но и някак не се изненадвам. В нея могат да се видят неща, които харесвам – Лондон, радио предавания, сплотеност, трудности при вземане на избор… е, добре, последното не го харесвам, но пък редовно ми се случва. А книгата си е интересна, та ако ви се отдаде случай, пробвайте я!
12. Явор Цанев – HOME, SWEET HOME!
Радвам се, че всяка година в любимите ми книги попадат и такива на български автори. Още по-интересното е, че не са едни и същи. Явор Цанев е един от новите ми най-любими български автори и „HOME, SWEET HOME!“ – първата негова книга, която прочетох, влезе и в любимите ми. Страхотен сборник с разкази е това, толкова силни истории, толкова интересни и побутващи към размисъл, но не и поучителни.
Макар да четох книгата преди няколко месеца, все още има разкази, които си припомням и се възхищавам на идеята зад тях. Допсог, уау! С удоволствие ще си купя и други негови книги и подозирам, че те също ще ми станат любими, защото Явор Цанев е майстор на научната фантастика, а това е жанр, който все повече и повече чета с удоволствие.
11. Пиърс Браун – Червен изгрев
Говорейки за научна фантастика, няма как да не сложа в любимите си книги и „Червен изгрев“ на Пиърс Браун, който успях и да видя на живо тази година. Сега, книгата я имам още преди да го видя как изглежда, и ѝ се каня от толков дълго време, а посещението на Пиърс просто ме побутна да я хвана най-накрая.
Книгата е брутална, няма да ви лъжа, но пък толкова истинска, що се отнася до политическа система и изграждане на този „нов“ свят. С всяка изминала страница историята става все по-интересна и специално мен ме караше да отгръщам все по-бързо, за да разбера как ще се развие действието по-нататък. През 2019 се надявам да успея да прочета и другите 2 излезли части, че вече ме е срам, че не съм.
10. Кейти Хан – Задръж звездите още миг
2018 май показва, че съм станала наистина фен на научната фантастика и чета все повече и повече от жанра. „Задръж звездите още миг“ на Кейти Хан обаче е наистина специална книга, макар и да достигна едва до 10-то място. В началото си мислех, че ще е поредната книга, която да разказва любовна история, обаче както се казва дори на самата корица, това е много повече от любовна история.
Книгата ни въвежда в един дистопичен свят, с много интересна политика, мислене, което е доста възможно дори и от сега. А чарът на книгата, според мен, е точно факта че ни праща напред-назад из минало и настояще, лъже, мами, отброява последните минути живот… и като всички, които знам, че са я чели, кара човек да иска да продължи да чете. За мен това са истинските книги, тези, които не те оставят на мира, затова и тази е тук, в този списък, в който всички книги всъщност са ме карали да се радвам, да плача и да искам да пребия главните герои.
9. Кевин Куан – Луди богаташи
Убих се да хайпвам тази книга, чаках я с нетърпение, и когато дойде и започнах да я чета, признавам, че в началото бях леко разочарована. Мисля, че ми беше трудно да навляза в историята с толкова много сюжетни линии, а и май момента, в който я започнах не беше най-добрия. След първите 100 страници обаче, когато най-накрая схвана кой кое е, и историята вече започна да се развива все по-бързо усетих, че ме е повлякла и колкото ме дразнеше в началото, толкова повече ми харесваше с всяка изминала страница.
Обожавам Азия, нравите им и всичко, което идва от там. И Кевин Куан е успял наистина да покаже как изглежда света им отвътре, а аз се хванах на въдицата и нямам търпение за следващата книга, която се надявам да се появи скоро на български. И тук може би е момента да кажа, че колкото повече четях, толова повече ми се искаше и да съм толкова богата – не за друго, а за да мога да посетя всичките тези небостъргачи, на които съм им хвърлила око.
8. Джей Кристоф – Нивганощ
Това е една от най-безумно шантавите книги, която съм чела, и която ми харесва, показвайки наяве психопата, живеещ в мен. „Нивганощ“ не е за хора със слаби сърца и определено не трябва да се подвежда човек, че се води YA, защото историята ще дойде, ще заведе песимизма ви в ъгъла и ще го пречука от бой.
Това определено не е история за поредната героиня, бореща се злото, за да се възцари доброто по света. Не, Мия е злодейката, която не искате да срещате посреднощ. Е, освен ако има кой да пие страха ви, ама се съмнявам. Четете книгата на ваш риск, но ако и при вас злостното червейче живее, значи няма да ви попречи да се потопите в този басейн от кръв, за да убиете някой и друг негодник. Да, определено има защо „Нивганощ“ да ми е сред любимите книги, а „Божигроб“ да е в купчинката книги за скорошно четене.
7. Катрин Макгий – Сияйни висини
Втората част от трилогията „Хилядният етаж“ е още по-добра и от първата, честна съм. С всякa изминала книга авторката успява да ни залъже повече и повече, и тук интригата и залога за всичко е двоен. И макар да четох книгата в първата част от годината, все още се спомням и ме гложди как ще продължат да се развиват нещата и ми се иска и издателство Бард по-скоро да издадат финала на историята.
Споменах ли вече, че новата ми мания са небостъргачите? Не мога да изпусна цяла трилогия с небостъргачи и sassy история, която да обхваща драма, интересни IT джаджи и като цяло голяма част от нещата, които харесвам. Самата авторка е толкова мила, и даже ми прати началото на третата книга още преди да е излязла официално и сега все повече и повече ми се иска да разбера как ще завърши историята.
6. Александър Ненов – Летящата планета
Темата за 2018 определено е научна фантастика. Но как да пропусна първия роман на Алекс Ненов? Няма как. И съм изключително доволна, че го прочетох.
Алекс знае как да пише художествена литература. Това мога да го кажа със сигурност. Казвала съм, книгата я прочетох за един следобед и много ми хареса, ама много. Книгата е наситена с политика, интересна визия за вселената и сътворението на планетите и дори и щипка любов. За пореден път се убедих, че с Алекс сме на едно мнение за доста неща, защото докато я четох си чудех да не би случайно Алекс Ненов да живее в моята глава. Историята определено заслужи мястото си в любимите ми книги.
5. В.Е. Шуаб – Сборище на сенки
Тази година успях да прочета първите 2 книги от поредицата „Цветовете на магията“ на В.Е. Шуаб, и колкото и много да ми хареса първата част, втората вече наистина ме спечели, затова и тя попада в списъка.
Хареса ми как Виктория е успяла да изгради историята и заедно с всичко, което видяхме в първата книга, да продължим да се радваме не само на старите, но и на новите герои. Пътят, по който поеха героите определено не беше лесен, а интригата, която стана дори още по-сложна ни доведе до момент, от който не очаквах да се измъкнем така, но добре, че третата книга вече е у мен и мога да разбера какво наистина се случва. Ех, обичам ги тези поредици, които държат всички в такова сладко напрежение. Как да не станат любими?
4. Сара Дж. Маас – Двор от скреж и звездна светлина
Не мога да повярвам, че поставих книга от най-любимата си поредица на четвърто място, но това е. „Двор от скреж и звездна светлина“ всъщност ми хареса и то доста. Напук на всички, които не я харесват, на мен пък ми допадна и ми беше приятно да разбера повече за обичаите, света и новите детайли за любимите ми герои.
Тази книга е така нареченият мост между трилогиите и се радвам, че я има, за да може да даде един наистина обяснителен и задоволяващ край на историята на Рис и Фейра, макар да знам, че ще продължим да се срещаме с тях и в следващите книги. И наистина, ама наистина нямам търпение за следващата цяла книга, в която главните герои ще са любимият ми Касиан и заядливата Неста, която до някаква степен успях да разбера и да не мразя за действията ѝ. Ех, 2020 година ми се вижда толкова далече.
3. Цветелина Владимирова – Благословени
Навлизам в топ 3 с финалната трета книга от „Проклятието на Воронина“. Не мога да кажа, че очаквах в последната книга нещата да се развият така и тепърва да се запознаваме дори с нови герои, но пък така Цвети показа колко добра писателка е и че трепе безмилостно.
Това е и първата ми поредица от български автор, която докарах до край. Че на всичкото отгоре и с интерес. Харесва ми стила на писане на Цвети и въпреки, че все още не съм преживяла края (как можа?), малко по малко започвам да се съгласявам, че беше добър финал на историята. А това е трилогия, към която вярвам, че ще се завръщам отново и отново с годините.
2. Ейми Кауфман и Джей Кристоф – Гемина
Да си дойдем на думата. Двамата австралийски писатели отново ни видяха сметката и ни отвяха с продължението на „Илумине“. „Гемина“ ни хвърля на Хиймдал и ни запознава с нови герои, но това не пречи на двамата луди да ни срещнат с безмилостните подчинени на „Байтек“ и да ни поведат към поредната разруха.
Педантичността и волят, с които гланите ни герои преминават през нови ужасии ме караше да се радвам, че никога, ама никога няма да ми се наложи да се справям с подобни ситуации.
Оформлението на книгата определено е на ниво и определено е забава да видиш странните погледи на хората в автобуса, когато те видят, че четеш наобратно. Психопата в мен е доволен от тази втора част и няма търпение да премине към следващата част и да се срещне отново с любимия КАЗИМ.
1. Наоми Новик – Изтръгнати от корен
Когато си купувах тази книга този януари, не си мислех изобщо, че тя ще се превърне в най-любимата ми книга, която съм прочела през годината.
Фентъзито е жанр, който лично според мен е най-добре развит, когато е под формата на поредица, но Наоми Новик прави „ИЗтръгнати от корен“ едно голямо изключение от правилото. Чудех се защо всички хвалят книгата толкова много и си мислех, че едва ли хайпа е заслужен, но бях опровергана и се радвам за това.
Авторката така неусетно разгръща историята и дава по зрънце факти, и в момента, в който си помислиш, че вече всичко ти е ясно и бам! смяна на посоката. Малко автори са успявали да ме впечатлят така само с една книга. „Изтъгнати от корен“ напълно заслужено влиза в списъка с любими книги за вечни времена и знам, че и занапред с удоволствие ще се звръщам към нея, а и определено ще се запозная с още книги на авторката.
xoxo
Amairo out