Привет, Цветенца и Калинки!
Честита есен! Краят на септември и началото на октомври ни носят онова прекрасно есенно усещане, което аз лично свързвам с четене, разходки из града или природата без да се чудиш коя дреха да си свалиш и много кафе. Разбира се и най-важната съставка – книги!!!
Наскоро гледах няколко видеа в YouTube с книги за през есента и осъзнах, че единственият ми пост, посветен на есенни книги, е чак от вече далечната 2017 година. Затова нека поправим тази несправедливост сега. Да започваме.
За малките
„Скришни места“ от Катрин Арден е много интересна детска книга, даваща точното есенно усещане. Има много гори, полета и всичко, което да иска човек – а и разбира се безкрайно много приключения. И макар да е за деца, за мен се оказа леко страшничка, така че препоръчвам четене през деня. А втората книга от поредицата също е налична, така че ако накрая на тази не ви е стигнало, то спокойно ще можете да продължите.
А пък ако след това ви се четат още книги за малките, то тогава смело напред към „Щипка пакости“ от Ана Мериано. Тук дори корицата крещи есен, но и сладко, и на всичкото отгоре идва от вещата ръка на Преслава Колева, което може единствено да означава много интересна книга. Един съвет, пригответе някакъв сладкиш под ръка, една чаша горещ чай или кафе и с пълна скорост да се отправим към приключенията на малката Лио.
И за големите
Книжарница „Посланията“ от Катрин Рей пък е прекрасно четиво за вече по-голямата аудитория. Аз лично се насладих много на историята, която ни разказва за живота на три жени и как те се борят да запазят изключително ценната за тях книжарница. Мисля, че е достойно четиво за сега владеещия ни сезон, и бих я включила с удоволствие във всеки книжен списък. Издателство СофтПрес имат чудесни попадения.
Няма да съм аз, ако не споделя за книга на Дебора Харкнес, а този път това е „Преобразени от времето“, която се явява следваща книга от поредицата „Аз, вещицата“, в света на Матю и Даяна. Тук обаче следваме изцяло нов главен герой, а именно Маркъс. Неговата история е не по-малко интересна и символично свързана с есента. Или поне аз я свързвам.
И за финал на есенната ми книжна феерия, не мога да не спомена новата книга на Мураками – „Сляпа върба, спяща жена“. Това отново са разкази, но примесени с характерния за автора магически реализъм, намиращ се дори там, където не бихме си и помислили. Вярвам, че е достоен завършек на препоръките ми за есента.
А вие избирате ли си книги според сезона? Коя книга бихте препоръчали на мен?
xoxo
Amairo out