Цветна книжна година

Цветна книжна година – жълт ноември

Цветна книжна година

Привет, Цветенца и Калинки!

Как сте днес? При мен времето си каза думата и съм болна, на хапчета и чайчета, но това не ми пречи да споделя с вас този месец какво четохме с Теми и Кали и кои жълти книги си избрахме. Този път селекцията ни е много интересна, и се радвам, че всъщност ви разказваме за толкова различни една от друга книги. Да започваме. 

Споделете коя жълта книга четохте през ноември?

Покажи своето творчество

Теми: Този път за жълта книга за месеца аз избрах нещо нехудожествено, именно „Покажи своето творчество“ на Остин Клиън. Книжката не е особено дълга, чете се бързо и е доста вдъхновяваща. Няма как да пропусна да отбележа, че оформлението е много добре направено и точно в тон с темите, които се засягат в книгата. Остин Клиън се опитва да ни вдъхнови, да ни накара да сме по-малко черногледи и да споделяме работата си с другите.

Кали: Този месец ще се подвизавам с комикс. С български комикс. Комиксът с главно К. Комиксът за Спас. Просто Спас. Дотегнах ли ви с тия въведения? чОдесТно! Ами това е комикс. За един очовечен заек и неговите приятели – вълк и мечка. И одухотвореното, саркастично и болезнено истинно представяне на българската действителност в стил Алеко Константинов. Ама е смешно, честно!

Амаиро: Аз пък съм с единствената художествена книга, и тя се оказа пък точно „Изтръгнати от корен“ на Наоми Новик. Книгата е фентъзи и ни въвежда в свят на магии, Змейове (добре де, само един), дървета, които могат да те убият и много други интересни неща. Фентъзи от високо ниво. Аз съм впечатлена! 

С какво чувство останахте от книгата – хареса ли ви или не?

Кали: Като за комикс мисля, че Стен Дамянов се беше представил доста добре. Подозирам, че сериозно се е старал да осмее всички изобразени стереотипи в малката си книжка, но пък толкова задълбочено представяше аргументите на своите глупаци, че чак се зачудих всъщност кой е прав и кой – крив. И сега да ида ли да си купя билетче, или да не ида – това е въпросът (ха-ха!).

Теми: Признавам, че не научих нещо ново от книгата. По-скоро ме накара да се замисля за доста неща, които искам да променя в себе си или в начина, по който се чувствам към някой или нещо. Вдъхна ми малко позитивна енергия, особено защото не съм изпълнена с топли чувства към декември.

Амаиро: Много ми хареса. От доста време не бях чела фентъзи книга, която така да ми допадне и да ме кара да искам да чета и да оставам всяка вечер до малките часове само и само да прочета поне още една глава. 

Има ли нещо, което бихте променили в сюжета? Ако да, защо?

Изтръгнати от корен

Амаиро: По-скоро клоня към не. Всичко си беше на мястото и на моменти дори нещо да ме е учудвало или дразнело, на по-късен етап е винаги обяснено така, че да даде на историята и да я направи още по-интригуваща. Може би ми се искаше да знам повече за Саркан – сякаш бих добавила още към историята му, поне още малко. 

Теми: Ами, както казах това е нехудожествена книга и мисля, че създателя й се беше постарал да засегне доста важни точки за хората на изкуството.

Кали: Края, бих променила края. В смисъл, искам да видя туй билетче аджаба какво показа. Само това.

Какво е мнението ви за главните герои? А за второстепенните?

Кали: Спас е българският вариант на Гринч, а Гринч е моето духовно животно, тъй че Спас ми е новият най-добър приятел. Женска логика, мани я! Добро представяне на персонажите, това мога да кажа – всеки луд си беше с номера и много добре си го изпълняваше, дори ролята му да се състоеше само от две картинки. Ако този комикс се превърне в нещо периодично – ежеседмично или ежемесечно издание, с удоволствие бих следила перипетиите на Спас и компания.

Амаиро: И двамата главни са „хвани единия, удари другия“, но пък толкова добре се напасват един с друг, че в един момент вече дори и нещо да ме е дразнело, вече не се сещах за него и се наслаждавах на моментите между тях. Виж обаче принца и магьосника му бяха дразнещи и на моменти ми идеше да вляза в книгата и да им дам за душата. Хаха!

Теми: Герои няма, освен ти и въображението ти. Така че съм пас тук.

С какво ви привлече точно тази книга?

Теми: Няма да лъжа – нямам много книги с жълти корици. Другият ми вариант беше да ви приказвам за книгата на Шейн Доусън – фен съм, но надали ще ви е толкова интересно.

Кали: Със силната реклама на Христо Блажев. 

Амаиро: Книгата ме привлече доста отдавна, заради самата си идея, интересна корица и многото добри отзиви, които обещаваха нещо различно и наистина много интересно. Бонус беше, че е жълта, защото ѝ се канех от много дълго време. 

На кого бихте (или не бихте) препоръчали книгата и защо?

Амаиро: Може да се повторя, но определено на всички любители на YA фентъзито и на фентъзито като цяло. Също и на всичко, които искат да се разнообразят от обичайните книги за онеправданата девойка, избрания и всички тропи, за които можете да се сетите. Не бих препоръчала на сноби, които четат тази така наречена „извисена“ литература. 

Теми: Всъщност на всеки, който се занимава с блог, YouTube канал, рисува и като цяло създава изкуство от всякакъв сорт и иска да се вдъхнови малко.

Кали: На всеки мъж – знам че те най-добре ще схванат хумора на автора. Аз може и да съм малко изостанала в това отношение. Но като цяло всеки би могъл да се ползва с малко доза смях в сивото си ежедневие, комиксът е симпатичен и много професионално изпипан. Тъй че четете, хора 🙂

Толкова от нас и за този месец. Надявам се да сме успели поне малко да ви заинтригуваме да опитате книгите, които ние прочетохме. Следващият месец е декември, което означава, че за последен път ще четем цветно, и понеже идат празници, решихме да си дадем празнично настроение с книги, които имат бяло, зелено или червено на корицата, пък ако са смесени най-добре. 

Вие успяхте ли да прочетете книга с жълта корица този месец? Ако да, споделете впечатленията си. 

Тройка на свечеряване, out! 
<грешка>

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll to Top