Мечта
Вече не знам за кой път съм тук. Вече толкова много пъти бутам пълния куфар към терминала, че вече изгубих бройката. Отново обръщам гръб на познатото и тръгвам да търся неизвестното, сложила само най-необходимото, решена да покорявам необятните дълбини и висини на света.
Не знам защо тръгвам. Всеки път си намирам различна причина, само и само да не стоя на едно място. Еднообразието ме задушава, притиска ме в ъгъла и колкото повече стоя на едно място, толкова повече искам да полетя и да посетя все повече и повече места.
Малките китни улички и новите цветни булеварди на града ми, не могат вече да ме задържат. Липсва нотката на новото, несигурното – да знаеш, че отиваш там, където си сам със себе си и няма кой да те спре, няма кой да ти се противопостави.
Седя в чакалнята, а неусетно спомените ме заливат. Първият път беше лесно – бяхме много, имаше кой да ни води, а ние се наслаждавахме, ококорили очи, очаквайки да се качим за първи път на онази гигантска машина, която щеше да ни отведе на много метри в небето. Беше ни за първи път, а еуфорията се усещаше от всеки един – отивам горе, ще видя облаците най-накрая.
Усмихвам се. Беше отдавна, а бях толкова млада. От този момент ме делят вече 8 години, а пътите, в които съм се качвала на самолет са вече толкова много, че спрях да ги броя. Да, днес пак заминавам. Какво ще търся и аз не знам – дали щастието, което вече спря да ме спохожда в последните години или тази тръпка, която се появява само когато знаеш, че те чака нещо ново, нещо необятно и неповторимо.
– Лична карта и билет, моля! И ако обичате, свалете си шапката!
Всеки път едно и също. Подавам личната карта и маркирам дигиталния билет на устройството. Успявам да сваля и шапката, за да не ме молят още веднъж. Стигнах до финалната права. Само още някакви си 30 минути ме делят от момента, в който ще се настаня на седалката и ще се опитам да се насладя на поредното дълго пътуване. Да, поредното, но най-очакваното.
На 15 часа от мен се намира моята мечта – Токио. Градът, който открадна сърцето ми и всеки ден ме приканва към себе си – малко по малко, глътка по глътка, хапка след хапка. Град, който жадувам с цялата си душа и сърце!
Ето, вече съм вътре. Усещам пеперудите в стомаха си, докато бързо се настанявам на мястото си. Този път имам късмет и съм до прозореца. Усещам нетърпението с върха на пръстите си и броя минутите. Само още малко!
Чакай ме, Япония! Скоро ще се видим! Ти не ме познаваш, но аз мечтая за теб от дълги години! Мечтая за коридорите ти и за табелите, мечтая за целия ти колорит. Мечтая за малкото влакче, с което ще ме отведеш в необятния свят на столицата ти. Мечтая за момента, в който най-накрая ще падна на колене и ще благодаря, че най-накрая те срещам.
– Самолетът се приготвя за излитане! Моля, затегнете коланите! И приятен полет!M
Идвам!
