Привет, Цветенца и Калинки!
Някакси се получи тенденция да публикувам тези постове по никое време, за което се извинявам. Явно не ми било писано да смогвам с всичко навреме, но и да мрънкам, това няма да се промени. Но да продължим нататък. Виждате ли заглавието? Виждате го. Април се оказа тотално фиаско в опита ми да не си купувам книги. 20+ книги за един месец – не, никак не се улях, нали? Без да се бавя повече, нека ви покажа с какво се сдобих през изминалия месец и защо.
Поредната доза сиелски книги е тук, ама как да не си ги взема, като изглеждат толкова интересно. На всичкото отгоре бяха и по 5 лв. само. Изкушението беше огромно и не издържах. „Първите петнайсет живота на Хари Август“ на Клер Норт я гледам от толкова дълго време и изглежда много много интересна, затова и най-накрая се озова в купчинката ми. Не мога да кажа дали точно беше магически реализъм или не, но човека има петнайсет живота!!! Как да не му стане интересно на човек? Няма как. „Машина за ангели“ на Ник Харкауей пък беше горещо препоръчана от доста хора, а и описанието ме привлече, така че не му мислих особено много, а и корицата беше допълнителен бонус.
Следващите книги са част от дуологията „Сънната кръв“ на Н.К. Джемисин. Авторката е много популярна с поредицата си „The Broken Earth“, чиято първа книга „The Fifth Season“ спечели награда Хюго за най-добра книга и е номинирана в не малко известни други награди като Небюла и др. Това е естествено и една от причините, които ме накараха да посегна към преведената на роден език дуология. „Луната, която убива“ също е номинирана за тези награди, което ме навежда на мисълта, че наистина ще си имам работа с нещо добро. Самата история пък ни пренася в древния град-държава Гуджааре, където Бирниците – жреци на богинята на сънищата, събират магията на спящия ум. От там естествено има и интрига, която героинията Ехиру трябва да оправи. Моята фентъзи душа пее и с наслада ще си прочета и двете книги.
И като ми е тръгнало на фентъзи… перлата в короната е несъмнено „Берен и Лутиен“ на тъй любимия ми Толкин. Макар и да съм толкинист от години, не ви препоръчвам да се запознавате със света му точно с тази книга. Според мен тя е за ценители и хора, които не могат да наситят жаждата си да знаят повече за този комплексен и магичен свят. Аз вече я прочетох и съм изключително доволна. Скоро ще има и ревю, обещавам.
Какъв SFF фен съм, ако нямам поне една книга на Зелазни или Шекли? Е, сега вече мога да кажа, че и това е отметнато от списъка, а аз съм щастлив собственик на този прекрасен топуз, обединяващ двамата автори. Какво може да се намери вътре ли? Както казва заглавието – „Донеси ми главата на принца / Ако с Фауст не успееш… / Просто шеметен фарс“. И още 2 фентъзи продобивки – „За честта на крадеца“ на Дъглас Хюлик и „Внезапни завършеци“ на Джо Абъркромби вече красят фентъзи купчинката и сега само остава да ми падне всичкото време на света, за да успея да прочета всичко. Дали ще стане? Едва ли.
На кого му трябва пространство? Определено не и на мен след като продължих с още и още книги. Вече се знае, че българските автори са ми предизвикателство, а някои от тях и слабост, та нямаше как да не си взема новата книга на Александър Ненов „Да мечтаеш отвъд“. За разлика от „Летящата планета“ (виж ревю тук), това е сборник с разкази, писани през времето и събрани в това издание, чиято корица ми е слабост. А заедно с Алекс върви и Благой Иванов и така „Трансформации“ се оказа в ръчичките ми по-рано от предвиденото. Посвещението от автора пък ми гали егото с нежно перо.
Заглеждах „Защото никога няма да се срещнем“ на Лия Томас от доста време и най-накрая успях да се сдобия с нея. Книгата е колкото зловеща, толкова по-интересна за мен и нямам търпение скоро да я прочета. (Не се знае обаче колко скоро ще е това скоро.) И стоейки в тази тематика, „Крайно нелогично поведение“ на Джон Кори Уейли също ще чака ред, макар цялостната ѝ концепция много да ме заинтригува да искам да я прочета поне през тази година.
Новите книги от този месец на Orange Books и Софтпрес пък бяха тотално изкушение. „Косачи“ на Нийл Шустърман ми е слабост още от както излезе на английски и много се зарадвах, когато разбрах, че ще бъде издадена и при нас, затова даже я поръчах предварително (и всички вече я прочетоха преди мен). „Забранете тази книга“ на Алън Грац пък беше в априлската кутия на BOPS и ме изкушава да зарежа всичко и да започна да я чета.
И единствената липсваща ми книга от поредицата „Стъкленият трон“ на Сара Дж. Маас е вече при мен. „Империя на бури“ беше единствената липсваща брънка и се радвам, че вече имам и нея и сега мога да си направя един Маас маратон. Заедно с нея се появи и „Дългият път надолу“ на Джейсън Рейнолдс, която е интересно четиво (виж ревю тук). Ако харесвате книги писани в стихотворна форма, тази може да ви хареса.
Изкуших си и от промоциите на издателство Алма и си взех тези 2 книжки на половин цена. „Кралицата в сянка“ на С. Дж. Редуайн ми хваща окото от доста отдавна и реших да сграбча момента. „Създадена да убива“ на С. Дж. Кинкейд пък е много популярна в Америка и въпреки всичко реших да я видя, макар да получих силен отзив от доверен човек, че всъщност не е толкова добра. Чували сте за котката и любопитството, нали? Дано да не ме споходи котешката съдба. ^^
Нейно мазохистично величество (аз) не се спря обаче. Затова и продължаваме. Не може без книги на английски, няма как. Този божествен екземпляр на „Gemina“ на Ейми Кауфман и Джей Кристоф се озова в ръчичките ми понеже си имам готини книжни другарчета. Адашката освен това ме снабди и с „Всички сме родени от звездите“ на Роуан Колман, която вече не помня за какво беше, ама мисля, че има шанс да ми хареса. „Jane, Unlimited“ на Кристин Кашор е подарък от златната ми презлатна Теми (Writing is fun), заедно с още няколко от книжките тук. Ще ги прочета, обещавам!
И понеже любопитството е нещо, което никога не ме напуска, се снабдих и с „Внезапното бягство от действителността“ на Ларш Васа Юхансон, за която съм чела все страхотни ревюта, пък и обичам да чета такъв тип книги. И като любител на всичко, в което става въпрос за списъци, дневници и прочее подобни неща, „Твоята перфектна година“ на Шарлоте Лукас също се озова в тази вече преголяма купчинка от книги за четене.
Абсолютно осъзнавам, че имам проблем, ама пък ми се чете. И не искам изобщо да си помислям понякога как успявам да изкарам достатъчно пари, за да си угодя и да си начеша крастата, както се казва. И сега, четейки това, логичната мисъл е, че това са всички книги. Да, ама не. Всеки човек с номера си, та и аз така.
Новата ми стара мания по нехудожествена литература се завърна с пълна сила и аз изобщо не ѝ устоявам, макар този месец да съм скромна. (Да, бе! Кого си мислиш, че излъга току-що?)
Та, „Залезът на Forbes“ на Стюарт Пинкертън си седеше самичка в кошничката за 5 лв. в малкия Хеликон на Главната в Пловдив и като ме видя, и се засили и се мушна в чантата ми. Не можех да направя нищо по въпроса, честно ви казвам, трябваше да я спася. Шегата настрана, ама аз наистина обожавам този тип книги и това беше логична покупка. „Girl Code“ на Кара Алвил Лейба пък също смятам, че би ми била от ползва, пък ако не – поне да се забавлявам.
Знам, че вече всички ви загубих. То това стана роман и половина… Последни книги са, обещавам…
„Дега“ на Ричард Кендал е страхотна книга за живота и най-вече изкуството на Дега. Аз като отявлен арт мениджър обичам всички разделения на изкуството и имайки предвид, че това съкровище ми падна в ръчичките за 5 лв.(!), просто трябваше да я имам. Ясно осъзнавам, че последните 2 книги са минали покрай нехудожествените, но ще ми простите този път. „Ана Дюлгерова“ на Яна Язова и „Напълно побъркан!“ на Жил Льогардиние са подарък от книжарница Хермес и честно признавам, че нямам идея за какво става въпрос в тях.
И съвсем последно, книгата, която не виждате, но все пак си взех е „Малък наръчник по люка“ на Майк Викинг. Тъй като я чете сестра ми, нямаше как да я снимам и нея. Но много ѝ се радвам, тъй като е с автограф от автора. И като казах сестра ми – честит рожден ден, како! Осъзнавам, че няма да прочетеш това, но все пак…
И така, ако сте стигнали до тук – браво на вас! Гордея се с вас, че оцеляхте след всичкото това. Пожелавам ви прекрасен уикенд!
Амаиро
<грешка>
Лелеее колко много книги <3 С удоволствие да си ги четеш, а Люка е толкова специална и невероятна <3