Има книги, които не можем да спрем да четем. Има и такива, които не можем да дочетем. Днес реших да ви разкажа за тези от втория вид – все хубави книги, само дето не са за мен. Рядко ми се случва да оставя книга непрочетена, но има моменти, в които няма друг начин. Разбира се, от сега да си кажа, мнението си е лично мое и ако спомена някоя ваша любима книга – не ме съдете много. Сигурно и вие не харесвате някои от моите любими книги.
Директно започвам с първата книга, която ми се опря и заради която толкова хора ми обясняват, че не знам какво да чета – „Майстора и Маргарита“ на Булгаков. Успях да стигна някъде до половината и не можах повече. Не знам, книгата ли е виновна, аз ли не съм дорасла за нея – не се разбрахме и това си е. Все още си спомням за какво става въпрос и до къде съм стигнала, но не съм убедена, че някога ще реша да я довърша.
Второто място държи „Пробуждане: Първи стъпки“ на Нилирия Уотър. Започнах да я чета миналата година през август и така и не мога да се самонакарам да продължа. По принцип книгата има интересна идея, но на практика не се е получила както трябва. Има прекалено много смесване на идеи – не мога да разбера в моментите дали това се случва наистина или не, къде точно ходи душата, какво общо има между драконите и архангелите… Просто според мен това е една голяма каша, която трябва да се оправи с един много добър редактор или направо да се пренапише.
Докато съм още на българска вълна – „Щъркелите и планината“ на Мирослав Пенков. Нищо ѝ няма на книгата, ама не е за мен. Може би времето и самата тематика на книгата не ме грабват, а ако ми е скучна дадена книга, няма как да я прочета. Или поне няма да е в близките години.
„Роклята“ на Софи Никълс пък е книга, която просто нямам желание да погледна. По принцип съм фенка на магическия реализъм, но тук самата история не ме грабва. Макар книгата да е изразено насочена към женската половина, в случая имам чувството, че аз явно не спадам към нея и не мога да се настроя за такова четиво!
Върха на върховете обаче държи книгата „Tash Hearts Tolstoy“ на Катрин Ормсбий. Идеята е интересна, да кажем, обаче е написана по толкова скучен начин, че не ми задържаше вниманието. Героите ми бяха изключително безинтересни и в един момент просто се усетих, че се насилвам да чета, а нямам никакво желание за това.
А вие имате ли такива книги? Ще ми е интересно да разбера дали има и други като мен или въпреки всичко продължавате и четете до края.
В повечето случаи почти на инат дочитам книгите ,за да видя дали пък в края на краищата няма да се случи нещо интересно , но има и такива , които просто не мога да дочета.Последно се сещам за „Гилдията на магьосниците“ Труди Канаван. Резюмето звучеше интересно , но уви … историята не успя да ме спечели.
И аз бях така дълго време, но после сметнах, че няма за кога са се измъчвам с книга, която не ми е интересна.