TBR януари 2023

TBR януари 2023

Привет, Цветенца и Калинки!

Не мога да повярвам, че вече е 2023 година. Нека е честита и успешна във всяко едно отношение!

През тази година взех решение, че е крайно време да чета повече, и да пиша повече. Затова и сметнах, че единият от начините това да се случва е да си правя месечни списъци за четене, иначе казано TBR. Но и за да не прекалявам и да минавам в сферата не невъзможното, реших всеки TBR списък да се състои от две фиксирани книги. Разбира се, това не означава, че ако прочета тези преди края на месеца, няма да хвана нищо ново.

Преди броени минути сетнах новата цел в Goodreads, а именно да прочета 30 книги. Хем е постижимо, хем и не натоварващо. И така, нека ви кажа кои са книгите за януари.

Тъкачната вила

Първата книга от списъка ми е „Тъкачната вила“ от Ане Якобс. От доста време ѝ се каня и когато се сдобих с нея, майка ми я взе и веднага започна да я чета, и така моментът отмина. И тъй като корицата е една такава хубаво зимна, си я оставих за зимните месеци. Още по-хубавото е, че наскоро излезе и втората книга от поредицата и ще има с какво да продължа. А ето и за какво се разказва:

Аугсбург през есента на 1913 г. Едно бедно облечено момиче се приближава към внушителното имение на индустриалеца Мелцер. Това е Мари Хофгартнер, която трябва да постъпи на работа там като кухненска помощница. Огромното домакинство на тъкачната вила впечатлява момичето от сиропиталището. За семейството работи цял отбор служители и за Мари да намери своето място сред тях не е никак лесно. Но след време Катарина, малката дъщеря на богатата фамилия, се привързва към Мари. И не само тя: когато Паул, наследникът на Мелцер, се запознава с момичето с големите тъмни очи, мирът в тъкачната вила бива застрашен. А още никой не подозира какви всъщност са били намеренията на главата на семейството, когато е довел Мари в къщата…

Книгата се издава от издателство Лемур и може да се намери в две различни корици. Това и ще е първото ми четиво веднага след като завърша книгата, която си пренесох недочетена от миналата година.

Хипотеза за любов

Хипотеза за любов

Знаете ли какво се случва, когато си купиш книга и я прибереш на най-долното рафтче, с идеята, че скоро ще я прочетеш? Ето това, забравяте изобщо за наличието ѝ. Е те това се случи с „Хипотеза за любов“ от Али Хейзълууд – купих я, сложих я най-отдолу в количката и забравих, че съществува. И затова, ето сега е време да я прочета. Подозирам, че ще е от онзи тип книги, които чета за една вечер. Издава се от импринта на издателство Егмонт УО.

Като докторант трета година, Олив Смит не вярва особено в дълготрайните романтични взаимоотношения – но най-добрата ѝ приятелка вярва и точно това я въвлича в настоящата ситуация. За да убеди Ан, че не само има връзка, но и е напът към щастливото си, безоблачно бъдеще, ще са ѝ необходими повече от джедайски умения. Учените вярват само на доказателства, нали? И, като всеки уважаващ себе си биолог, Олив се паникьосва и целува първия срещнат мъж.

А този мъж не е кой да е, а добре известният Адам Карлсън – изгряваща звезда в научните среди и, ами, задник. Затова Олив е повече от изненадана, когато властващият тиранин на Станфорд не само не се отдръпва, но и се съгласява да се престори за нейно фалшиво гадже. Но когато нещата се объркват главоломно и кариерата на Олив е застрашена да изгори като с бунзенова горелка, Адам отново я изненадва с безрезервната си подкрепа и плочките си на корема.

А Олив разбира, че единственото по-сложно нещо от това да изследва хипотеза за любов е да погледне собственото си сърце под микроскоп.

А вие имате ли си списък за четене за този месец?

xoxo
Amairo out

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll to Top