Автор: Кристина Лорен
Издател: Егмонт България
Дата на издаване: 2015
ISBN: 9789542715993
Страници: 400
мека корица
Свалките за една нощ трябва да се случват с някой удобен или пък ужасно убедителен, или някой, който ще те накара да съжаляваш. Не трябва да се случват с мъж като него.
Миа Холанд е ужасена от посоката, в която бъдещето й поема. След луд уикенд в Лас Вегас в чест на дипломирането й , тя взима най-спонтанното решение в живота си – да последва Ансел Гиом – нейната сладка, палава тръпка – във Франция за лятото и просто да… Играе.
Когато обаче започват да се появяват чувства зад провокативните роли, които двамата играят, и техният временен маскарад започва да се усеща като истински, Миа ще трябва да прецени дали принадлежи на света, който е напуснала, защото нищо не е било наред, или на този, който все още е нов за нея и изглежда така далечен…
Една от най-скучните книги…
Наистина не знам какво да кажа за тази книга. А рядко ми се случва. Когато това произведение беше публикувано на български, си спомням че доста момичета говореха колко интересна била. Може и би и това беше причината да се сдобия с електронен формат на книгата и един ден просто да реша да седна и да се потопя в историята. Да, ама не съвсем…
Когато я започнах всичко беше окей. До момента, в който Миа се събуди в хотелската стая и осъзна, че вече е омъжена жена и не си спомня почти нищо от сватбата си и последвалата брачна нощ. Признавам си, тези начални страници доста ме забавляваха.
И малко след това ентусиазма се изгуби някъде измежду
чаршафите страниците. Не мога да разбера дали проблема е в мен или в книгата. Дали вече съм израсла всички тези безумни вълнения и желания или мозъкът ми просто не поема тази скука.
Историята е интересна по рода си, но е представена по много скучен начин. Първо нейното дълго повръщане и после… секс. Книгата е базирана напълно и изцяло на секс сцени и нищо повече. Няма почти никакво развитие – просто главните герои правят секс по различен начин и в различни пози. Скука.
По принцип съм човек, който харесва действието, а тази книга е толкова еднообразна, че чак съжалявам, че съм я прочела. Доста се двоумя дали въобще да започна втората част от поредцата или въобще да не я започвам.
Дори не възнамерявах да пиша за героите, ама… нейсе. Миа – странна жена, разбрахме всички, че е много слаба, бивша балерина, не може да изразява себе си и не може да стигне до оргазъм. Ансел – секси, с добре поддържано тяло, всички жени се заглеждат по него… абе просто невероятен мъжки екземпляр. От там нататък – пълна скука.
Но всеки има право да изразява мнение. Предполагам, че на доста хора книгата може и да се е харесала. Аз просто се радвам, че я имам само в електронен формат.