Оригинално заглавие: Siege and Storm
Автор: Лий Бардуго
Поредица: Трилогията Гриша (книга 2)
Издава: Егмонт
12 септември 2014
ISBN: 978-954-270-936-7
Страници: 400
мека корица
Мракът е навсякъде. Тъмнейший оцелява след Долината на смъртната сянка, придобивайки страховити нови сили и ужасяващ план, който ще предизвика границите на познатия свят.
Алина се завръща в страната, от която е избягала, решена да се бори с тъмните сили, надвиснали над Равка. Нови приятели, стари врагове, спиращо дъха приключение и опияняваща романтика, откриват свят, в който магията властва над всичко.
~~~
Доста интересно продължение се оказа „Престол и щурм“. Историята ни подхваща там, където първата книга ни остави, но бягството на Мал и Алина не издържа дълго и скоро те пак се оказаха в Равка.
Трудно ми е да пиша за книгата без спойлери, така че продължавате на своя отговорност!
Спойлери!!!
Тъмнейший не само не умря в Долината на Смъртната сянка, но се и завърна по-ужасяващ от всякога. Той напълно е овладял използването на мерзост и вече има доста страшна армия.
Тук още в началото Мал намери втората муска за Алина и разбрахме, че търсим общо 3, но пък и се запознахме с няколко нови герои. В тази книга антипатията ми към Мал се засили неимоверно и просто не можех да го понасям. Романсът в тази поредица е нещото, което не ми хареса. Не го разбрах, едва ли някога и ще го разбера. Сякаш повече се радвах на моментите с Тъмнейший, отколкото на тези с Мал, но както написах – аз не харесвам Мал, ама никак.
Николай е съвсем друго нещо. Още когато беше споменат в първата книга си знаех, че ще се появи, но не очаквах да е по този начин. За принц е доста нестандартен, забавен и определено знае какво прави. Опитът на Лий Бардуго да го добави към любовния триъгълник не ми допадна особено, но пък разговорите му с Алина страшно ме забавляваха.
Тъмнейший си остана любимият ми герой. Рядко това е злодеят, но тук сякаш не мога да си го представя като чак такъв злодей. Макар да прави всякакви лоши неща, да използва мерзост, той е уверен в това, което прави и за него това е единственият правилен начин. Всички моменти, в които се явяваше на Алина, доказваха че е самотен и макар да има толкова сила, все още има една малка частичка от него, която ни показва, че той просто не иска да е сам, а никой никога не го е разбрал.
Финалният момент беше неочакван, поне за мен. Връхлетя ме ей така и до последно не вярвах, че точно това се случи. Толкова много Гриша бяха загубени и толкова много равканци. Но за щастие има цяла трета част, в която всичко да се оправи.
Оценка: 4/5 звезди
[sgmb id=“1″]