
Привет, Цветенца и Калинки!
Половината януари мина и аз най-накрая усоях да стигна до момента, в който да ви разкажа за последното цветно книжно предизвикателство, което успешно завърши. Край, това беше! От тази година се насочвам към Amairo Challenge 2019 и може би още нещичко, но кой знае…
Този последен месец, обичайните заподозрени – аз, Кали и Теми – четохме книги с така наречените коледни цветове, а именно червено, бяло и зелено. И без повече да се бавя, последен брой, последни книги, да започваме този коледен декември!
Споделете коя книга четохте през декември?

Теми: Като да не повярвате, през декември се оттадох на разпускане и четене на нехудожествена литература. Та, имах една прелестна книжка купена още от лятото, която успя да ме дочака да я отворя през коледния сезон, именно – „Малък наръчник по Хюга“ на Майк Викинг. Реших сама да се убедя, защо е целия шум покрай едно малко прелестно оформено книжле, което даже не е роман. Признавам, че има защо да се шуми покрай книжката – напълно полудях по скандинавските държави и колко спокоен начин на живот водят жителите им.
Кали: „Един ден през декември“ от Джоузи Силвър не е коледна книга, но е идеалното четиво за сезона. История тип Холмарк, която ще стопли цялото ви същество. И герои, с които неизбежно ще се отъждествите в даден момент. Ако не искате „лигава“ история, но пък такава с точната доза романтика и реалистично отражение на света, докато в същото време успешно балансира с художествената измислица, то това е вашата книга. И да, дори и аз не разбрах какво написах в това последно изречение…
Амаиро: Аз пък през декември най-накрая се постегнах и намерих време да чета на спокойствие, а за последното цветно предизвикателство избрах „Коледна тайна“ на Карън Суон. Любовна история, ама не точно. Както казва адашката за нейната книга, тази също не е „лигава“ история и успява да смеси живота на хора, които се занимават с големите бизнеси, да пусне щипка любов, но и да ни разкаже част от историческото минало.
С какво чувство останахте от книгата – хареса ли ви или не?
Амаиро: Много ми хареса. Колкото и нетипично да изглежда, обичам да чета любовни истории. Е, не всичко – не обичам прекалено „лигавите“ истории, които знам как ще свършат още щом прочета първата глава. „Коледна тайна“ обаче се оказа свеж полъх в жанра. Макар да има и любов, това не е основната идея на книгата и не всичко се върти около това. Двамата главни герои попадат в много интересни моменти, а стила на писане на авторката е привлекателен и се чете изключително лесно.
Теми: След като прочетох за Хюга, вече не бях същият човек. Хюга може да е място, човек, дестинация или просто казано чувство на комфорт. Хюга е начин на мислене за датчаните. Книгата ми даде много информация както за живота в Дания, така и защо датчаните се класират за най-щастлив народ във всички световни класации. Много просто, те знаят как да релаксират! Хората там поставят семейството над всички, работното време е 6 часа, модерно е да си с дебели и огромни топли дрехи и с разчорлена коса. Направо заминавам!
Кали: С топло чувство на удовлетворение. Е, може би нямаше да откажа един завършен епилог, в който да ни разкрият малко повече за съдбата на героите след емоционалния финал, но човек трябва да се радва и на малкото щастие, което му се поднася. Предполагам. Не знам, така съм чувала да си призная честно.
Има ли нещо, което бихте променили в сюжета? Ако да, защо?

Кали: Въпросният епилог – бих го написала. За да получа цялостна завършеност на сюжета. На по-ранен етап от разказа може би щях да кажа, че с радост бих променила и характера на Джак, но пък това ще наруши автентичността на образа му като цяло, така че се придържам към липсващия епилог. Да, това е окончателният ми отговор.
Амаиро: По-скоро не. Това е от този тип книги, чийто сюжет върви толкова плавно, толкова подтикващо да четеш по-нататък, че направо няма какво повече да иска човек. Е, можеше малко да подбутна едната от второстепенните героини, че ме дразнеше неудържимо, но като цяла смятам, че книгата е прекрасна както си е.
Теми: След като това не е роман, пропускам този въпрос.
Какво е мнението ви за главните герои? А за второстепенните?
Теми: След като това не е роман, пропускам този въпрос.
Кали: Герои като хора от истинския живот – понякога те ядосват, понякога те изненадват и приятно, и не чак толкова, понякога те разочароват, понякога те карат да се влюбиш в тях. Понякога виждаш себе си в някои техни постъпки, друг път категорично заявяваш, че такава персона би била нон грата в твоя живот. И докато се осъзнаеш, ето че дошли финалните надписи. Без епилог.
Амаиро: Алекс е целеустремена млада жена, която не позволява нищо да се изпречи на пътя ѝ и знае какво иска. Локлан е затворен в себе си – външно голям гадняр, а вътрешно човек, който няма вяра на никого. Двамата са интересна гледка, а заради характерите си попадаха в комични наглед ситуации. Второстепенните герои тук са също интересни, с изключение на една, която дори не искам да споменавам. Всички обаче са изградени много реално и интересно.
С какво ви привлече точно тази книга?

Амаиро: Признавам от раз, че корицата много ми допадна, но и анотацията ме привлече, защото харесвам такъв тип герои, а и много исках да чета художествена книга за герои, с които се занимават с бизнес. Но да, корицата… особено по Коледа привлича доста.
Теми: Признавам, че бях от онези хора, които си избират книгите по хубавата корица и картинките вътре. Но оформлението на книгата беше само повърхностната причина да си взема книгата. Научих толкова много от нея, че бих искала всеки да я прочете.
Кали: Ами първо, разбира се, ме привлече корицата. А след това и горещата препоръка на служител от издателството. Но последната дума винаги се крие в анотацията и първото ми впечатление от нея. А то бе крайно положително. И също толкова погрешно, защото си представих един тип история, а в последствие се оказа, че чета нещо съвсем друго. И много по-добро 🙂
На кого бихте (или не бихте) препоръчали книгата и защо?
Кали: Препоръчвам я на всички, които искат да усетят коледния дух и зимната атмосфера на сезона, които търсят малко романтика, уют и красотата, любовта от истинския живот. А също така и на всички фенове на сериала „Приятели“ – мисля че Лори, Джак, Сара и компания съвсем успешно ще заместят драмите на любимата ни екранна шесторка.
Амаиро: Бих я препоръчала на всички, които обичат да четат приятни романтични книги, но и обичат силни героини, които не се предават пред нищо. Ако това е вашият жанр, то обърнете ѝ внимание.
Теми: Бих да препоръчала на всекиго, който търси щастието, начина за релакс, малко готини датски рецепти или просто по природа е любопитен как на датчаните не им се отразява студа. Определено разбрах, че Дания е моята държава и даже бих се преместила там.

Цветни предизвикателства през годината
Коледен декември

Ами това беше. Последният цветен месец. Надявам се да сте се забавлявали с нас и да сме успели поне малко да предадем това, което ние сме усетили от книгите и на вас. Радвам се, че бяхте с нас!
Великолепната Тройка, out!
<грешка>
</грешка>