Цветна книжна година – кафяв октомври

Привет, Цветенца и Калинки!

Малко продължавам с тенденцията за късно пускане от миналия месец, но за щастие не успях да си мина рекорда. През октомври с другарчетата четохме книги с кафяв цвят на корицата и се получи интересно. Фентъзито е основния жанр, но пък и имаме представител на нехудожествената литература, а от четирите книги имаме и такава на български автор. Но да не се бавя вече, нека минаваме към въпросите. 

Кажете коя кафява книга четохте през октомври?

ЕвърлесКали: „Евърлес“ от Сара Холанд е като вълшебна приказка за пораснали – страхотен сюжет, магичен нов свят, вълшебства, митове и легенди, които оживяват пред очите на читателя; кръвни монети и игра с времето – сериозно, нужно ли е да ви убеждавам повече? Холанд пише уверено и автентично, и определено знае как да те вплете в историята, така че да не поискаш да оставиш книгата докато не стигнеш до самия ѝ край. Спечели ме от първия път, това е сигурно. Дали няма някакъв вид своеобразна магия в това име Сара?…

Теми: Този месец ни се падна кафевият цвят и макар „Цирцея“ да не е абсолютно в този цвят – исках много да ви разкажа за нея. Книгата следва дъщерята на бога на слънцето Хелиос – Цирцея. След като Зевс разбира за невижданите сили, които притежава, я изпраща в заточение на далечен остров. Там тя се самообучава на магия и с всеки пристигащ гост на острова ѝ научава неща за света.

Марти: „Дюи: котето от малката провинциална библиотека, което трогна света” е книгата, която прочетох за кафявия книжен октомври. Книгата проследява живота на едно малко коте, което бива оставено в кутията за връщане на книги в библиотеката на градчето Спенсър. Управителката на библиотеката, а именно Вики Майрън, го открива и връща към живота, след като е почти замръзнало от студ. Ръководството решава да задържи това малко същество, което успява да се докосне до всеки посетител и кара всеки да се усмихне.

Амаиро: През октомври най-накрая поправих грешката си и прочетох „Софийски магьосници“ на Мартин Колев. Книгата е свежо българско фентъзи, което ни разказва за новопоявилия се маг Бриян и неговите приключения из родната столица, само че такава, каквато само магьосниците я познават. 

С какво чувство останахте от книгата – хареса ли ви или не?

Софийски магьоснициАмаиро: Честно казано, хареса ми. Както казах вече книгата е много свежа и доста добро попадение особено заради факта, че е дело на български автор. Това е първата ми среща с Мартин Колев и няма да е последната. Успял е някак да хване всички по-големи тропи (сюжетни характеристики използвани често в книгите) и да направи един интересен и закачащ магичен свят, и то по начин, които не е чак толкова дразнещ, както повечето базирани на тези тропи истории. Като цяло ми хареса.

Марти: За пореден път ще кажа, че книгата беше хубава, но не ме впечатли толкова много. Тази книга е обожавана от много български читатели, но мен не успя да ме накара да я обикна както се е случило при другите. Описанията за града и околността ме подразниха, защото от „малките, задружни американски градчета” ми е писнало. Все пак, признавам си, краят ме трогна и като цяло историята беше интересна.

Кали: Влюбих се в историята, беше точното нещо, което да ме върне към читателския живот. Много добро попадение от YA фентъзи жанра. Останах с чувство на задоволство, както и изгарящо любопитство какво ще се случи в следващата част от поредицата.

Теми: Книгата много ми хареса, като един запален маниак по гръцката митология ми пасна тъкмо. Много ми хареса различния начин, по който писателката беше взела всички митове и легенди на гърците и беше заплела едни нови герои в тях. Всичко е така навързано, все едно винаги е било част от историята на гърците.

Има ли нещо, което бихте променили в сюжета? Ако да, защо?

ЦирцеяТеми: Ще трябва да пропусна този въпрос, за да не издам голям спойлер от краят на книгата. 

Амаиро: Бих направила Бриян една идея не толкова дразнещ – имаше моменти, в които ми се искаше да гвана и добре да го поотърся, че да спре да се прави на много важен и неоправдан. 

Кали: Любовната линия – значи мисля да напиша едно официално писмо към YA авторите да разкарат любовните сюжети от фентъзи историите си. Когато искам да чета романтика, ще чета романтика, но когато искам магия, екшън и революционни битки, не искам да се спъвам в лигави цуни-гуни сцени през две страници. Просто казвам. Щото ме попита, налЕ…

Марти: Книгата е мемоар и донякъде този въпрос не важи за мен и няма как да отговоря. Но от самата книга бих премахнал или променил моментите, в които авторката възхвалява Спенсър и региона.

Какво е мнението ви за главните герои? А за второстепенните?

Марти: Главната героиня е Вики, която ми хареса като човек. Животът и не е бил лесен и е трябвало да премине през доста трудности. Тя е личност, която е за пример, как човек не трябва да се отказва и да се бори за мечтите си. Във връзка с това ми харесаха и моментите, за които бе необходимо да прояви смелост да сподели, като например трагедиите и болките, които е трябвала да изтърпи. Второстепенните персонажи също са интересни и всеки един е част от живота на Вики и ѝ е повлиял по някакъв начин. 

Кали: И главните, и второстепенните герои можеха да бъдат малко по-пълнокръвни, малко по-реалистични. Има още какво да се желае от достоверността им, но пък Джулс поне не беше поредната безпомощна, нещастна главна героиня, която го играе пионка в игрите на всички останали и все не разбира как я използват. Имаше си характер и собствен глас. Тъй че нещата се балансират в крайна сметка.

Теми: Главната героиня определено много ми допадна, хареса ми начина, по който беше напасната във вече съществуваата митология на гърците. Хареса ми да проследя нейната съдба и всички тежки моменти, през които трябва да премине заточена на остров Еея. Всички т.нар. второстепенни герои също бяха една голяма основна част от гръцката митология, която харесвам така много.

Амаиро: Бриян, макар и дразнещ, се оказа добро хлапе, което просто има нужда някой да го обича. Надявам се в следващите книги да е малко по-добър. Второстепенните герои също не бяха лоши, макар че най-много ми допадна баба Буря и се реадвам, че стана там каквото стана с нея (да не пускам спойлери…)

С какво ви привлече точно тази книга?

ДюиТеми: От доста време слушам много хубави неща за нея от чуждестранни блогъри и исках определено сама да се убедя за какво е целия шум.

Марти: Книгата ме привлече с хубавите отзиви, които прочетох за нея от български блогъри и читатели. Също така исках и да прочета книга за животни, в случая котка, макар че предпочитам кучета.

Амаиро: Че има магия, че действието се развива в България и че е фентъзи. Обичам фентъзи, и нямаше как да не пробвам и това.

Кали: Теми каза, че е много добра 😁  Привлече ме анотацията, разбира се, винаги подбирам книгите си така (и изобщо не обръщам внимание на красивите корици преди това…).

На кого бихте (или не бихте) препоръчали книгата и защо?

Амаиро: На всички, които харесват фентъзи, обичат главния герой да е леко дразнещ, не им пречи, че действието се развива в родната ни страна и искат да дадат шанс на един български писател да стигне до тях.

Кали: Както винаги, когато една история ми хареса, веднага бързам да я споделя с хората, защото вярвам, че ще им даде нещо уникално, както е направила с мен. В случая обаче може би ще позасиля препоръките предимно сред почитателите на „Стъкленият трон“, „Деца от кръв и кости“ и книгите на Лейни Тейлър. Значи ще я препоръчам обратно на себе си 😁  А колкото до защо-то – ами защото има магия, надпревара с времето, дворцови интриги и хиляди тайни и мистерии, които чакат да бъдат разкрити. Тъй че какво още чакате?!

Теми: Бих я препоръчала горещо на всеки, който обича гръцка митология и като цяло идеята за една по-различна история като част от вече познатата митология.

Марти: Бих препоръчал книгата на хора, които обичат животни или имат домашни любимци, защото вероятно ще припознаят Дюи в тях. Книгата е развлекателна и интересна, тъй че със сигурност ще прекарате хубави моменти, четейки я. Не я препоръчвам на хора, които очакват нещо невероятно, защото поне за мен тя не беше.

Свърши се, край! Това беше от нас за кафявия книжен октомври. През ноември четем книги с жълти корици и аз нямам търпение да започна моята. Засега – лека нощ!

Великолепната четворка, out!
<грешка>

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll to Top