
Привет, Цветенца и Калинки!
Пролетта все пак е тук, колкото и да не можем да повярваме това. Така очакваните 20 градуса бавно и славно приближават, дърветата са красиво разцъфнали (виждам едно през прозореца на пещерата ми) и на мен по щастливо стечение на обстоятелствата ми се чете.
И понеже ми се чете, а и като гледам целия април и половината май (а може и повече) ще си ги прекараме по къщите, та рекох малко да разчупя тягостната обстановка и да си поговорим за 5-те книги, които аз, а надявам се и вие, ще можем да прочетем през пролетта.


Започвам с „Магазинчето за шоколад и мечти“ на Мануела Инуса. Тази книга излезе в началото на тази година и ще е прекрасно четиво за пролетното време – все пак си говорим за шоколад. А и вижте колко хубава е корицата, просто не мога да ѝ се нагледам. Обещавам при следващия поход до магазина да се запася с достатъчно шоколад, за да мога да си хапвам от време на време докато чета книгата.
Ново попълнение в каталога на издателство Софтпрес пък е „По книгата ще ме познаеш“ на Али Бърг и Мишел Калъс. И да, в нея става въпрос за много книги, но и интересна романтична история. Честно казано, точно този тип много ги обичам.

Пролетта е ново начало. По този повод няма как да не споменем „Бунтарката“ на Дженифър Матю. Струва ми се много добро предложение за всички, които са поддръжници на феминизма, а и винаги е интересно, когато гледаме как младо момиче се бори за това, в което вярва. Спомням си, че когато излезе на английски език създаде голям фурор в книжната англоговоряща общност. Защо пък това да не стане и при нас…
Пролетното и затоплящо се време изисква добре да се подсладим, както вече изяснихме по-горе. А книжните страсти можем да подсладим с „Любов и джелато“ на Джена Еванс Уелч. Тази YA книга е една много обичана история на запад и голям брой хора я препоръчват. Радвам се, че я имаме на български и с нея можем да попътуваме в Италия, докато просто си седим на дивана. Звучи перфектно, нали?
И накрая, но не и на последно място – да зарадваме децата в нас с „Град на име Съвършенство“ на Хелена Дъган. На мен корицата направо си ми крещи пролет и вярвам, че историята вътре има на какво да ни научи. Аз явно съм чакала пролетното време, за да стигна до нея.



xoxo
Amairo out