
Привет, Цветенца и Калинки!
От доста време не съм участвала в темите на Top 5 Wednesday и всеки месец се каня и все до никъде не достигам. Този месец обаче ще гледам това да се промени и да успея да пиша по всяка една тема.
Тази седмица темата е топ 5 най-големи книги в купчинката за четене (при мен купчинката е по-скоро лавина, ама…) и затова се огледах сред тях и избрах 5, които да споделя с вас. Оказа се обаче, че имам доста доста дебели книги, та някои от тях не достигнаха до списъка, но пък ако събера тези 5, които избрах, ако въобще успея да ги вдигна, бих могла да пребия някой с тях. Но да не се обяснявам, ето кои са те.

Либа Брей – Ясновидците
Бийте ме, тази книга седи в TBR купчинката повече от 2 години вече. Но е голяма (524 страници) и с някакси ситничък шрифт, а и все нещо друго се изпречва на пътя ѝ. На всичкото отгоре знам, че след това ще искам и следващата, а и тя не се слави като много мъничка. Трудно е с вечния TBR, мнооого трудно.
Джей Кристоф – Божигроб
Да, да, знам, че излезе преди доста месеци и седи по ред и то точно до главата ми, ама с тези 656 страници, а и факта, че последната книга излиза чак догодина на английски, а на български не се знае кога, чакането се усеща като вечно. Но пък и вътрешно ме гложди да знам какво ще се случи с Мия след края на „Нивганощ“.
Майкъл Шейбон – Невероятните приключения на Кавалиър и Клей
За тази книга изчетох един куп положителни ревюта, Любов изписа един куп хвалебствия, Рали (BloodyRoseRed’s World) дори ми я подари за рождения ден, че и с твърда корица и автограф, обаче в следствие на сухия ми период и тези 704 страници, така и не съм стигнала до нея. Shame! С голяма камбанка на всичкото отгоре. Обещавам, че ще я прочета поне през 2019 година. Честна читателска! ^^
Сара Дж. Маас – Империя на бури
Сара винаги, ама винаги пише дебели книги и това не може да ѝ се отрече. Още от третата книга насам всичките ѝ са дебели, а за „Дворовете“ дори не искам и да отварям дума, макар че там големината изобщо не ме плаши и си ги прочитам преспокойно. „Империя на бури“ (760 страници) ме гледа доста заплашително, а факта, че до нея седи и „Кулата на зората“ не е много утешителен. Знам, че трябва скоро да ги подхвана и двете, ама кога ще е това скоро, не е ясно.
Дона Тарт – Щиглецът
Да си дойдем на думата! Това е най-дебелата книга, която притежавам, вече повече от 2 години. Само като я погледна и ме хваща страх. Как се четат 960 страници? Добре, за да бъда честна, щом прочетох „Името на вятъра“ на Ротфус, то тази също не би трябвало да ми се опре… някога… Ама кога?
Кои са вашите дебели книги, които ви стряскат с големината си? Споделете с мен!
xoxo
Amairo out
