Привет, Цветенца и Калинки!
Понеделник е, започва нова седмица и заедно с нея реших да дам начало на тази нова рубрика от блога, опитвайки се по някакъв интересен начин да го съживя откъм съдържание, докато най-накрая се наканя да седна и да си напиша ревютата.
Какво представлява 3-2-1 Monday? Ами лесно е – във всеки пост ще споделям по 3 цитата от книги, които са ми направили впечатление, 2 книги, които съм прочела, чета в момента или се каня да чета и 1 автор, който ми допада и ще чета книгите му/ѝ и занапред.
И понеже съм честно човече, искам да изкажа специални благодарности на Джеймс Клиър, от когото отмъкнах тази идея и модифицирах за нуждите на моя блог. Да започваме!
3 цитата
„Можеш или да се предадеш и да позволиш на тъгата да те убие, или да се научиш да живееш с нея.”
Сара Дж. Маас, „Двор от мъгла и ярост“
„Мъдрост е да признаеш необходимостта, когато си обмислил всички възможни пътища, колкото и безумна да изглежда за ония, що се вкопчват във фалшивата надежда.“
Джон Р.Р. Толкин
„Ако душата ти е на воин, значи си воин. Всичко друго е стъкларията, от която е направена лампата. Но ти си светлината вътре.“
Касандра Клеър, „Ангел с часовников механизъм“
2 книги
Миналата седмица по изключение имах свободен петък и докато се опитвах да си разваля пари, се вмъкнах в първата книжарница, която намерих с цел да си купя я химикал, я някой тефтер, нещо малко. Само че се оказа, че съм пред рафта с български книги, а от там ме гледаха книгите на Веселина Седларска. Първото желание беше най-накрая да си взема хартиено копие на „Депресията ме обича“, само че в последния момент грабнах „Кладенецът“ с идеята да прочета нещо друго от авторката и честно казано не съжалявам за избора си.
Сюжетът изглежда като нещото, от което имам нужда в момента – курс по творческо писане, разказ, който трябва да открие края си и потопяване в кладенеца на подсъзнанието. Честно казано нямам търпение да завърша някоя от книгите, които чета в момента, за да започна тази.
„Wicked Fox“ на Кат Чо е книгата, която ме разочарова най-много тази година. Толкова много интересно изглеждаше резюмето, толкова се радвах, че действието се развива в съвременен Сеул и героите са си корейци. И накрая какво? Изпълнението се оказа под всякаква критика – един куп тропи наблъскани на едно място. Имах чувството, че авторката е събрала по малка част от сюжета на най-популярните корейски драми, съшила ги е с шарени конци където може и накрая е станала някаква книга. Едва прочетох 28 глави и вече не ме свърташе. Много ме разочарова и просто реших да не се мъча повече с нея, при положение, че има толкова други книги, които ми харесва да чета. Надявам се да попадна на книга, в която корейското е застъпено, но не е клише до клише. Или пък аз съм гледала прекалено много корейски сериали вече.
1 автор
И понеже Джеймс Клиър е човекът, виновен за тази нова рубрика, е редно той да бъде първият автор, за когото да пиша тук. За сега той има само една издадена книга – „Атомни навици“, която аз в момента чета, но много ми харесва начинът му на изразяване и се надявам скоро от него да се появят още интересни и полезни книги. А пък вие може да се сдобиете с книгата му, която е издадена и на български език, благодарение на издателска къща Хермес, ето от тук!
xoxo
Amairo out