Привет, Цветенца и Калинки!
Само 2 дни ни делят от официалното започване на есента. Времето вече започна да застудява осезаемо и е време за любимия ми сезон. Да, обичам, че ми е топло през лятото, но нищо не може да се сравни с чашата топло капучино, докато седя увита в одеялото и чета книжка. На този сезон отдавам и големите си надежди да ме вкара в някакъв ред и да започна най-накрая да чета както си трябва. Това лято се изложих като за световно и да съм прочела има-няма 5 книги и то не от най-големите. Та сега си правя големите планове за четене и нека да видим какво толкова мисля да чета и съм приготвила за есенния TBR.
„Змия и гълъб“ на Шелби Махурин
Започвам с книгата, която вече съм започнала да чета, а именно „Змия и гълъб“. Много ми харесва до момента и нямам търпение да продължа с четивото. Книгата е точно от любимия ми жанр и тип книги, които обичам да чета. Пък и отдавна не съм попадала на книга с вещици, която да ми хареса.
„Тази свирепа песен“ на Виктория Шуаб
На тази книга ѝ се каня още преди да излезе на български, и дори я имам на английски и само я гледам въжделено и не стигам до нея. Планирам това да се промени тази есен и най-накрая да я прочета, че то ще вземе да излезе следващата и аз още ще се мотая. А пък слаба книга на Виктория досега не съм срещала, та имам високи очаквания.
„Атомни навици“ на Джеймс Клиър
Напоследък се хващам, че все повече ми се чете само нехудожествена литература, а и скоро четох една статия в Medium, базирана на „Атомни навици“ и се самонавих, че и аз трябва да я прочета тази книга. Надявам се да ми помогне да си създам и да спазвам нови навици, с които да ми е по-лесно да постигам нещата, които искам. Иначе през последните месеци не правя почти нищо.
„Деветият дом“ на Лий Бардуго
Страшна история (поне според мен) за времето около Хелоуин. Напълно наясно съм, че това не е тийн история и че трябва да очаквам доста по-гадни неща, но ми е много интересно какво е направила Лий Бардуго извън света на Гриша. Да видим в коя група ще попадна – на тези, които харесват книгата или на тези, които изобщо не я разбират.
„Скришни места“ на Катрин Арден
Още една история, подходяща за есенното време, само че тази е детска. Още по-хубавото е, че съм се подсигурила и с втората част и ако случайно вземе да свърши така, че да искам следващата, това няма да е проблем.
И мисля да спра до тук, че само си правя някакви TBR списъци и не стигам до никъде. Дано наистина успея да се стегна и покрай есенното време да ми се отвори и апетитът за четене.
А вие имате ли си TBR списък за през есента? Какво мислите да четете?